II
Малтрейвърс посещаваше често къщата на Валери дьо Вентадур. Тя беше отворена два пъти през седмицата за всекиго и три пъти седмично за приятели. Малтрейвърс стана скоро един от приятелите. Оказа се, че Валери дьо Вентадур е била в Англия през детството си, тъй като нейните родители били емигранти. Тя говореше английски добре и леко, и от това Малтрейвърс беше доволен. Защото, при все че знаеше добре френски, той беше от онези хора, които са по-суетни спрямо ума, отколкото спрямо външността на човека, и не беше склонен да изразява най-хубавите си мисли на чужд език. Ние не обръщаме внимание на акцента или на диалекта, когато говорим за незначителни неща. Но когато изразяваме някаква своя поезия, внимаваме да не сгрешим с тях.
Такъв беше именно случаят с Малтрейвърс. Понеже той, освен че беше някак си узрял като горд и претенциозен мъж, притежаваше естествена обич към Приличното. Тази му обич неволно се забелязваше в разговорите на дребни теми. Тя именно бе естественият родител и на неговия Добър Вкус. И действително, вследствие на това, Ърнест не обръщаше внимание на тези дребни неща, с които обикновено младежите се гордеят. Една по навик войнишка чистота на облеклото и една любов към реда и симетрията заместваха в него вниманието към облекло и украшения.
Малтрейвърс никога не беше помислял дали е красив или не и, както мнозинството, познаващо нежния пол, знаеше, че красотата участва малко в ангажирането на женската любов. Видът, маниерите, тонът, разговорът, това, което възбужда интереса и от което можем да се гордеем, са качествата на човека, който бива обичан.
Да се върнем от това отклонение. Малтрейвърс беше доволен, че можеше да говори на своя език с Валери дьо Вентадур. И разговорът между тях обикновено започваше на френски и завършваше на английски. Валери дьо Вентадур беше красноречива, какъвто беше и Малтрейвърс. При все това една по-пълна противоположност в техните възгледи и особености в разговорите едва би могла да се забележи.
Валери дьо Вентадур гледаше на всичко като светска жена. Беше блестяща, мислеща и изпълнена с изтънчени и нежни чувства, но всичко това вземаше светска форма. Беше възпитана под влиянието на обществото, и умът й издаваше нейното образование. Едновременно остроумна и меланхолична, както често се случва с жени като нея, тя беше ученичка повече на скептицизма, отколкото на весело отношение към света. В живота, който водеше, нито сърцето, нито умът й се ангажираха — те се възбуждаха, но не оставаха доволни и не вземаха участие. Тя чувстваше твърде осезателно празнотата на големия свят и имаше лошо мнение за човешката природа, фактически беше жена на френските мемоари, една от онези очарователни и одухотворени Асперзии, които ни заинтересуват поради своята изтънченост, такт, грация и великолепно съвършенство, и които са освободени от повърхностното и лекото, отчасти поради едно изчерпателно познаване на социалната среда, в която се движат, и отчасти поради едно полуприкрито и покъртително незадоволство от дреболиите, върху които талантите и чувствата им се изхабяват. Такива са жените, които след една младост, прекарана в погрешни удоволствия, често свършват на стари години с погрешна привързаност. Те са класа, особена за тези съсловия и страни, в които грее и тъмнее веселото и нещастно съществувание на една бездомна жена.
Животът на Валери дьо Вентадур беше от вид, какъвто Малтрейвърс не беше виждал досега, и той беше може би също интересен в този смисъл за французойката. Двамата се възхищаваха от взаимното си общуване, въпреки че не можеха никога да се разберат.
Валери дьо Вентадур често яздеше, а Малтрейвърс обикновено я придружаваше. И какви прекрасни изгледи виждаха те по време на ежедневните си екскурзии!
Малтрейвърс беше очарователен учен. Натрупаните съчинения на безсмъртните бяха тъй близки за него, както матерния му език. Поезията, философията, начинът на мислене и обичаите на грациозните гърци и отдадените на лукс римляни бяха част от знанията му, които съвпадаха с неговите понятия и начин на мислене. Той беше наситил интелекта си с богатствата на миналото и златни семена падаха от класическите произведения в съзнанието му. Знанието за Мъртвите, често тъй безполезно, притежава едно неизказуемо очарование за местата, където те са живеели. За въодушевената и любопитна французойка Ърнест Малтрейвърс беше отличен водач! С какво усърдие тя слушаше разказите му за един живот, много по-елегантен от парижкия! За една цивилизация, каквато светът никога няма да повтори — толкова по-добре, защото тя беше гнила в зародиша си, макар и най-величествена наглед. „Тези студени имена и несъществуващи сенки в историята“, върху които Валери дьо Вентадур беше навикнала да се прозява, получаваха живот при красноречието на Малтрейвърс. Те се затопляха и се раздвижваха, пируваха и се любеха, биваха умни и глупави, весели и тъжни, сякаш живи. От друга страна Малтрейвърс научаваше хиляди нови тайни за съществуващия свят от устата на изтънчената и наблюдателна Валери. Каква нова стъпка във философията на живота прави един гениален младеж, когато за пръв път сравнява теориите и опита си с интелекта на една умна светска жена! Може би това не го издига, но го осветлява много и пречиства. Какви безбройни дребни, макар и важни тайни от човешкия характер и от практическата мъдрост научава той несъзнателно от такъв приятел! Нашето образование нямаше да бъде съвършено без това.