— И така, вие мислите, че тези величествени римляни не са приличали на нас? — попита Валери един ден, когато гледаха към същата земя и море, над които бяха блуждаели очите на сладострастния, но августейши император Лукул.
— Един поглед върху последните дни на всяка република би ни дал общо понятие за нашите дни. Тяхната система се крепи от една особена аристокрация под надвисващия призрак на монархията. Една аристокрация, прославяна и развълнувана, но поддържаща амбиции и интелект, черпейки сили всъщност от стойностите на автократорския ред. Едно грамадно различие между богати и бедни, едно благородство, потънало в разкош. Богато, култивирано, макар и рядко елегантно и изискано. Един народ с могъщи стремежи за по-съвършена свобода, но винаги изложен в критично време на влияние и подчинение на едно дълбоко закоравяло почитание към самата аристокрация, против която се е борил и бори. Един готов отвор през всичките стени на обичаи и привилегии за всякакви таланти и амбиции. Но тъй силно и всеобщо са били почитани богатствата, че и най-добрата душа е ставала почти несъзнателно скъперническа, лакома и корумпирана. И този, който е успявал да се издигне от народа, не се е поколебавал да се обогати от злоупотребите, против които тъй силно преди това е роптаел. Човекът, който би бил готов да умре за отечеството си, не би могъл да въздържи ръцете си да не бръкне в джобовете му. Касий, упоритият и мислещ патриот, с желязно сърце, както си спомняте, имаше своята слава. И въпреки това какъв удар за всичките надежди и мечти за едно общество бе свалянето на свободната партия след смъртта на Цезар! Какви поколения от свободни хора паднаха във Филипи! Рим, разклатен до основи, най-после замени великодушния Юлий с лицемерния Август, който смачка колосалните патриции, за да отвори път на джуджетата на един дворец и излъга един народ със сянката на свободата. Един народ без конституционна свобода, уморен от ужасната въртележка — гибелната борба между аристократическите и демократическите принципи. Един народ против един деспот, борба, неизискваща пророк. Проклетото робство е държало бедни и богати в постоянна борба. И без да има печат, който да обуздава страстите и отбелязва ежедневните схватки. Самата сатира на Хораций е огледало на нашите глупости! Но има нещо, което ще различава винаги древния свят от модерния.
— Какво е то?
— Древните не познаваха тази нежност на чувствата, която характеризира потомците на готите — каза Малтрейвърс и гласът му леко потрепери. — Те отдаваха като монопол на чувствата това, което би трябвало да има еднакво отношение към разума и въображението. Тяхната любов бе приличала на красива и игрива пеперуда, но не на пеперудата, която е символът на душата.
Валери въздъхна. Погледна смирено към лицето на младия философ. Но неговия поглед беше отклонен настрани.
— Може би — каза тя след кратко мълчание, — ние ще прекараме един по-щастлив живот без любов. И в нашата модерна социална система — продължи тя, замислена и говореща искрено, — въпреки че това е рядко заключение, до което една жена би достигнала, аз мисля, че ние сме дали на любовта едно твърде голямо надмощие над другите прояви на живот. Като деца нас ни учат да сънуваме за нея. В младежката ни възраст нашите книги, разговорите ни и игрите ни са изпълнени с нея. Възпитани сме да я считаме за съществена част от живота. И въпреки това, щом се срещнем с действителността, щом се отдадем на това втълпено и подбудено желание, деветдесет на сто виждаме, че сме нещастни и съсипани.