— А говори ли Валери дьо Вентадур от опит? — попита Малтрейвърс, гледайки внимателно променящото се изражение по лицето на своята приятелка.
— Не. И бих желала, никога да не бъде така! — каза Валери енергично.
Устните на Ърнест се извиха малко, тъй като неговата гордост бе докосната.
— Аз бих се отказал от много сънища за бъдещето — каза той, — ако чуя Валери дьо Вентадур да се откаже от този възглед.
— Ние сме отишли много напред от приятелите си, господин Малтрейвърс — каза Валери студено и дръпна юздите на коня си — А, господин Ферърс — продължи тя, когато Лъмли и красивият германски барон се присъединиха към нея, — вие сте извънредно галантен, виждам, че правите голям комплимент на моята езда, когато искате да повярвам, че не можете да яздите като мен. Господин Малтрейвърс не е тъй учтив.
— Не — отвърна Ферърс, който рядко оставаше някой комплимент без задоволителна отплата, — не, вие и Малтрейвърс, изглежда, се бяхте изгубили между старите римляни и нашият приятел, баронът, се възползва от този случай да ми разкаже за дамите, които са го обожавали.
— А, господин Ферърс, колко сте лош! — каза Шомберг объркано.
— Лош! Аз не говоря от завист. Слава Богу аз никога не съм бил обожаван. Какво отегчително нещо трябва да е това — обожанието.
— Поздравявам ви за симпатиите между вас и Ферърс — прошепна Малтрейвърс на Валери.
Валери се изсмя, но през останалото време от екскурзията тя беше замислена и разсеяна и за няколко дни тяхната езда беше преустановена. Валери дьо Вентадур не се чувстваше добре.
III
Малтрейвърс не беше така добър, както по времето, когато напусна Англия. Той беше живял в страни, където общественото мнение не се оказваше нито силно чрез влиянието си, нито строго в правилата си, а това не прави никого по-добър. Нещо повече, хвърлен в бурния живот, с разгорещени страсти и с интелектуално превъзходство той беше въвличан от първите в много грешки, от последствията на които второто го беше избавяло; необходимостта да бъде строг към света — да се противопоставя днес на измамата, а утре на насилието — беше закоравила повърхността на сърцето му, макар че в дъното изворите бяха още пресни и живи. Той беше загубил много от рицарското си почитание към жените, които беше започнал да приема по-скоро като играчки, отколкото като идоли. Той разбра също, че техните чувства са често по-малко дълбоки, отколкото изглеждат, и че те се влюбват и разлюбват без да разбиват сърцата си. Последните няколко години също бяха прекарани без високи стремления или определени цели. Малтрейвърс беше живял върху капитала на своите способности и чувства, с един опустошителен и спекулиращ дух. Непростено е за един умен и буен човек да няма някаква възвишена цел в живота си.
Ето защо, ние едва ли можем да се учудваме затова, че Малтрейвърс беше започнал да търси развлечения и цели, без много да мисли за вредата или ползата, които те биха причинили на другите или на него. Беше станал по-малко възвишен и повече егоист.
За срещите си с Валери дьо Вентадур не си беше съставил някакъв план. Той се заинтересува и се възбуди и маниерите на Валери, които днес го ласкаеха, а утре го дразнеха, засилиха гордостта и суетността на въображението му, въпреки че господин Дьо Вентадур, един вятърничав и порочен французин, изглеждаше напълно безразличен към това, което съпругата му беше избрала да върши и за обществото, в което Валери живееше, почти всяка дама си имаше своя кавалер; при все това Малтрейвърс би се сепнал, ако някой го обвинеше в предварително замислени намерения по отношение на нейните чувства. Но той живееше със света. И светът го движеше, тъй както почти винаги движи всекиго. При все това, понякога, той чувстваше, че не изпълнява правилно своето предназначение и дълг; и, когато се измъкваше от блестящото убежище на едно недостойно и безсърдечно удоволствие, той винаги биваше спохождан от стария си свойствен копнеж по Красивото, Добродетелното и Великото. Обаче адът е оправдаван с добри намерения и така, между другото, Ърнест Малтрейвърс отдаваше присъствието си на възхитителната Валери дьо Вентадур.
Една вечер, Малтрейвърс, Ферърс, френският министър, една красива италианска принцеса, образуваха компания у Валери. Започна се разговор за историята на един скандал с англичани, нещо тъй често случващо се на континента.
— Вярно ли е, господине — каза важно френският министър на Лъмли, — че вашите сънародници са много по-неморални от другите хора? Това е много чудно, във всеки град, в който отида, винаги научавам по някоя история, в която героите са англичани. Не чувам нищо за скандал с французи, нищо за такъв с италианци — винаги с англичани.