Валери не беше там и Малтрейвърс остана сам. След един бърз поглед из стаята той се облегна унесено до стената и забрави всичките предупреждения на Кливлънд.
Няколко минути по-късно вратата се отвори и Валери влезе. Беше необикновено бледа и на Малтрейвърс се стори, че около очите й личат следи от сълзи. Той се разчувства и сърцето му трепна.
— Боя се, че чакахте доста — каза Валери, като му показа един стол близо до този, на който тя седна. — Но ще ми простите — добави тя с лека усмивка. И като забеляза, че той иска да говори, продължи бързо: — Изслушайте ме, господин Малтрейвърс, преди да говорите, изслушайте ме! Казахте такива неща миналата вечер, каквито никога не трябваше да ми се казват. Изповядахте, че ме… обичате!
— Изповядах!
— Отнесете се — рече Валери с внезапна енергия, — не като мъж към жена, а като човешко същество към друго. От дъното на душата и с най-чиста съвест искам от вас да говорите честно и самата истина. Обичате ли ме така, както сърцето ви и геният ви са способни да обичат?
— Да, Валери, обичам ви искрено, страстно! — каза Малтрейвърс изненадан и смутен, но с ентусиазъм в музикалния си глас и усърдните си очи.
Валери го наблюдаваше втренчено, като че ли се мъчеше да проникне в душата му.
Малтрейвърс продължи:
— Да, Валери, когато се срещнахме за първи път, вие събудихте в мен отдавна заспало приятно чувство. Но от тогава насам то предизвика други много дълбоки чувства. Грациозният ви интелект, вашите благородни, дълбоки мисли, завършиха победата, започната от лицето и гласа ви. Валери, обичам ви! А вие, Валери… вие… не се лъжа, вие също…
— Обичам ви! — прекъсна го Валери, като се изчерви силно, но със спокоен глас. — Ърнест Малтрейвърс, аз не отричам това. Честно и откровено изповядвам грешката си. Изпитвах сърцето си през цялата минала безсънна нощ, и изповядвам, че ви обичам. Сега ме разберете: ние не трябва да се срещаме повече!
— Какво!? — простена Малтрейвърс, като падна неволно в краката й и задържа ръката й, която беше сграбчил. — Сега, след като сте дали на живота едно ново очарование, ще го отблъснете така ненадейно? Не, Валери, не искам да говорите така!
Валери дьо Вентадур стана и каза с хладнокръвно достойнство:
— Изслушайте ме спокойно, или ще напусна стаята. И всичко, което ще кажа сега, трябва да остане тайна.
Малтрейвърс също се изправи, скръсти гордо ръце, прехапа устни и застана прав срещу Валери, по-скоро в позата на обвинител, отколкото на обвиняем.
— Валери дьо Вентадур — каза той важно, — аз няма да анализирам и настоявам повече; ще вярвам не на думите, а на делата ви.
— Вие сте жесток — Валери се усмихна тъжно. — Но такива са всичките мъже. Сега нека бъда разбрана. Аз бях сгодена за господин Дьо Вентадур в детинството си. Не бях го виждала до един месец преди сватбата. Нямах никакъв избор. Оженихме се. Не бях привързана към никой друг. Бях горда и суетна: богатство, амбиция, обществено положение за известно време задоволяваха ума и сърцето ми. Но накрая станах неспокойна и нещастна. Почувствах, че нещо в живота ми липсва. Сестрата на господин Дьо Вентадур беше първата, която ми препоръча обикновеното убежище на нашия пол — поне във Франция — един любовник. Това ме ужаси и уплаши, тъй като произхождам от семейство, в което жените са честни, а мъжете храбри. Аз започнах обаче да се оглеждам около себе си и да изследвам истината за философията на порока. Дойдох до заключението, че няма жена, която да е обичала силно един незаконен любовник, и да е била щастлива. Видях също, че е вярна известната отвратителна максима, че една жена — може да живее без любовник, но веднъж допусне ли такъв, тя никога не преминава живота си само с един. Тя бива напускана, не може да понесе уединението и тъгата, и попълва празнотата с втори идол. За нея няма вече падение: всичко се превръща в търкалящо се и несъзнателно слизане от грях към грях, докато дойде старостта и я остави без любов и без почит. Разсъждавах спокойно, тъй като страстите не заслепиха разсъдъка ми. Не можех да обичам егоистите около мен.