Взех решение за пътя, който трябва да следвам, и сега, когато се намирам в изкушение, ще се придържам към него. Добродетелта е моят любовник, моята гордост, моята утеха, моят живот в живота. Обичате ли ме, искате ли да ми откраднете това съкровище? Когато ви видях, за пръв път почувствах един неопределен, но опияняващ интерес към другиго. Обаче не помислих ни най-малко за опасността от това. Докато нашето запознанство напредваше, аз си създавах едно романтично и възхитително видение. Бих била вашия най-добър, най-верен приятел; ваш довереник, ваш съветник, може би, в някои моменти от живота ви бих ви служила за вдъхновител и ръководител. Повтарям, че не предвиждах никаква опасност в общуването с вас. Чувствах се по-благородно и по-добро същество. Чувствах се по-добродетелна, по-спокойна и по-весела. Виждах живота посредством едно пречистващо възхищение от една надарена природа и една дълбока и велика душа. Въобразявах си, че ние винаги ще бъдем така — един към друг — единият, подкрепящ и усилващ другия. Нещо повече, дори размишлявах с удоволствие върху перспективата за бъдещата ви женитба, за любовта ви към съпругата, за нейния принос към щастието ви, а забравих, че сме направени от пръст. Внезапно цялата тази феерия от видения се разпръсна и аз видях, че съм се събудила, и че се намирам на ръба на пропастта — вие сте ме обичали. И в момента на това фатално признание, маската падна от душата ми. И аз почувствах, че сте станали твърде мил за мен. Мълчете още малко, моля ви. Не ви говоря за чувствата, за борбите, които съм изпитала в последните няколко часа — кризата на един живот. Говоря ви само за решението, което съм взела като мисля, че заслужавате истината, която за мен не е недостойно да изговоря. Може би, би било по-женствено да я прикрия. Но сърцето ми съхранява нещо мъжествено в природата си. Аз имам голяма вяра във вашето благородство. Вярвам, че можете да бъдете снизходителен към човешките слабости. Казвам ви, че ви обичам, и се хвърлям във вашето великодушие. И ви моля да ми помогнете в чувството ми към първото — да мислите добре за мен, да ме почитате и да ме оставите!
При последната част на това странно и откровено признание, гласът на Валери беше станал неописуемо покъртителен. Нежността се промъкна в маниерите й. И когато престана да говори, устните й трепереха, сълзите, задържани с голямо усилие, трептяха по очите й, ръцете й бяха стиснати една в друга. Външността й беше смирена, не горда.
Малтрейвърс стоеше съвършено омагьосан. Най-после пристъпи напред, спусна се на едното си коляно, целуна ръката й по начин, показващ голямо уважение, изправи се и се обърна, за да напусне стаята мълчаливо, тъй като нямаше вяра в себе си, че може да се осмели да проговори.
Валери го погледна с изражение на загрижена тревога и извика:
— О не, не! Не ме напускайте още сега. Това е нашата последна среща. Последна! Кажете ми поне, че ме разбирате, че виждате, че ако не съм слаба глупачка, не съм също и една безсърдечна кокетка. Кажете ми дали виждате, че не съм тъй жестока, както изглеждам, че не съм се съзнателно подиграла с вашето щастие, че дори не съм егоистка. Вашата любов — аз не искам повече! Вашето уважение — вашето добро мнение е всичко за мен. О, говорете. Говорете, умолявам ви!
— Валери — каза Малтрейвърс, — ако мълчах, това беше, защото сърцето ми е препълнено, за да може да изказва думи. Вие повдигнахте пред очите ми всичко, отнасящо се до жените. Аз ви обичах, сега ви почитам и обожавам. Вашата благородна откровеност, тъй неприличаща на нерешителната слабост, на жалкото лукавство, присъщи на вашия пол, докоснаха една струна в сърцето ми, която беше няма доста години. Напускам ви и ще мисля по-добре за женската природа. О — продължи той, — побързайте да забравите всичко за мен, което би ви причинило болка. Оставете ме спокоен. В самота и тъга мислете, че запазвам вашето приятелство. Нека това бъде само приятелство. Запазвам въодушевлението, гордостта, за която говорихте. И ако отсега нататък хората се обръщат към мен почтително и с хвалби, чувствайте, Валери, чувствайте, че съм се утешил за загубата на вашата любов като съм станал достоен за вашето доверие и вашата почит. О, да бяхме се срещнали по-рано, когато никакви пречки нямаше да има между нас!
— Отивайте, отивайте си сега — проговори Валери, почти задавена от вълнение. — Бог да ви благослови! Отивайте си!
Малтрейвърс каза още няколко едва чути думи и напусна апартамента.
V
Когато Ферърс се завърна от обикновената си езда, се учуди като видя, че коридорите и стаите на апартамента, който той заемаше заедно с Малтрейвърс, са изпълнени с куфари и багажи, а икономът на Ърнест направляваше прислугата на развален френски, английски и италиански.