С такива чувства завършиха размишленията му, а тези чувства се засилваха и затвърждаваха с всеки километър, който го отдалечаваше все повече от Юга.
Ърнест Малтрейвърс осъзна, че в самите чувства има толкова много за пречистване и ободряване, че дори грешката с една незаконна любов, замислена без лоши намерения и (след като естеството й е добре разбрано) сблъскваща се с благородна душа, прави сърцето по-толерантно и по-нежно, а ума — по-установен и просветен. За тези, които приемат света за сцена, и на които сърцата са велики актьори — опитът и мъдростта трябва да се извличат от философията на страстите.
Част III
I
Такива бяха стиховете, произнасяни на мек италиански език, които се носеха през една приятна лятна вечер край езерото Комо. Лодката, от която идваше песента, плаваше леко над блещукащата вода, към покрития с мъх бряг, където на една височина блестяха белите стени на вила, заобиколена с лози. Пред самата вила на полянка стоеше млада и красива жена, облегната на рамото на съпруга си, и слушаше песента. Но нейното възхищение скоро се превърна в личен интерес, когато лодкарите, наближавайки брега, намалиха ход и тя почувства, че песента е в нейна чест.
— Ти съжаляваш, драга Терез, че си се отказала от блестящата си кариера заради един неприветлив дом и един достатъчно стар съпруг, за да бъде твой баща — каза съпругът на жена си с усмивка, която предизвикваше искрен отговор.
— А, не! Дори тази песен в моя чест не би съдържала никаква музика за мен, ако и ти не слушаше.
Тя беше известна личност в Италия — signora Cesarini, сега madame De Montainge! Ранната си младост беше прекарала на сцената на вокалното изкуство — предстоеше й блестящо бъдеще, но след една кратка, макар и блестяща кариера, тя се омъжи за богат френски благородник, оттегли се от сцената и сега прекарваше живота си във веселите парижки салони, или край бреговете на сънливото езеро Комо, до което нейният съпруг беше купил малка, но красива вила. Тя обаче често практикуваше очарователното си изкуство. Тъй като беше жена с необикновено усъвършенстван талант, имаше дарбата да импровизира. Току–що се бе завърнала в това любимо място, за да прекара лятото, и група ентусиазирани младежи от Милано беше дошла при езерото, за да поздрави нейното пристигане с подходящо отдаване на почести — с песни и музика. Това беше чудесен стар обичай, останал от по-хубавите дни на Италия.
Когато лодката спря до брега, госпожа Дьо Монтен заговори певците, благодари им с приятно и непристорено усърдие за тъй деликатно отправения комплимент и ги покани да слязат на брега. Шестимата младежи приеха поканата и пуснаха котва до издаващия се навътре бряг. Едва тогава Дьо Монтен обърна внимание на жена си към една лодка, която се движеше бавно край сенчестия бряг, управлявана от младеж, който изглежда беше слушал с внимание песента, и който по едно време се беше присъединил към хора (тъй като песента беше повторена), с такъв приятен глас и тъй богат в силата си, че предизвика възхищение дори у самите певци.