Малтрейвърс не беше твърде неспокоен от някакво желание за слава; може би малцина, които действително имат гений, се тревожат за това, освен ако не бъдат изкуствено подтикнати. В един здрав и правилен интелект има спокойно съзнание за сила, което е достатъчно да се приложи правилно, за да реализира обикновения резултат на таланта. Хора с второстепенен гений, напротив, са сприхави и нервни, безспирно стремящи се към известност, че виждат кулата, но се занимават само с измерването на сянката й, и мислят, че тяхната собствена издигнатост (върху която никога не правят изчисления) ще хвърля по-голяма сянка върху земята. Ниският духовно човек си държи винаги главата издигната и е прав като стрела, а високият — обикновено се навежда.
Впрочем Малтрейвърс нямаше още силен копнеж към известност. Той не беше вкусил от нейните сладости и горчивини — фатално питие, от което веднъж като се вкуси, предизвиква често неутолима жажда. Нито пък имаше неприятели или такива, които да го корят, за да се стреми да ги засрамва чрез достойнствата си. Наистина, той беше известен като умен, и глупците се страхуваха от него, но тъй като не се бъркаше в претенциите на никого, никой не считаше за необходимо да бъде против него. Следователно сега неговият ум изработваше тихо и естествено възможния път на съдбата му. Той започна лениво и небрежно да описва мислите и впечатленията си. Това, което веднъж биваше написано на листа, добиваше друг вид, идеите му ставаха поясни за него и листът се превръщаше в огледало, което отразява подобието на собствените му мисли. Той започна да пише бързо и без никакъв метод. С това нямаше друга цел, освен да доставя удоволствие на себе си и да търси почивка за една претоварена душа, каквито са повечето писания на младите, това беше една егоистична работа.
Малтрейвърс беше поначало егоист относно собствените си груби и вятърничави скици. Както казахме по-рано, той беше невнимателен и немарлив, както би бил всеки, който не е открил, че изразяването е изкуство. При все това, тези диви и малоценни опити — тези пленителни и тайни изповеди на собственото сърце бяха наслада за него. Той започна да вкусва от превъзнасянето, опиянението на автора. О, какъв ентусиазъм има в тази първа любов към Музата. Този процес, чрез който даваме осезаема форма на виденията, които са преминали край нас — красивия дух на идеалното в нас, който зовем в спокойния ум чрез простото перо!
На другия ден след запознанството си със семейство Дьо Монтен, рано преди обяд, Малтрейвърс седеше в любимата си стая — тази, която беше избрал, за да се занимава в нея, от многото стаи в неговото голямо и самотно жилище. Седеше до отворен прозорец с изглед към езерото, по масата му имаше разхвърляни книги и Малтрейвърс лениво критикуваше това, което беше прочел, и всичко беше смесено с впечатлението му от видяното. Това е най-хубавото съчинение — бележника на човек, който учи в усамотение, който наблюдава обществото, който от всичко може да се възхищава и да се развълнува. Той още беше зает с тази лека работа, когато му съобщиха за идването на Цезарини. Младият брат на хубавата Терез влезе в неговия апартамент.
— Възползвах се скоро от вашата покана — каза италианецът.
— Благодаря за комплимента — отговори Малтрейвърс. Като стисна ръката, която му беше подадена срамежливо.
— Виждам, че пишете — сигурно сте привързан към литературата. Чета това по лицето ви, чувам го в гласа ви — каза Цезарини вече седнал.
— Лениво се залъгвах през свободното време — каза Малтрейвърс.