Цезарини четеше добре и с чувство. Всичко беше в полза на читателя. Малтрейвърс слушаше съсредоточено. Много е трудно да се съди за точните достойнства на поезията на чужд език, даже и когато знаем добре този език.
Но Малтрейвърс, още пресен, както той бе казал, в изучаването на велики писатели в оригинал, не можеше да не чувства, че слуша мелодична… посредственост. Той помисли, че е жестоко да бъде извънредно критичен и изказа всички банални хвалби, които му дойдоха на ум. Младежът беше очарован.
— И при все това — каза той с въздишка, — аз нямам никаква публика. В Англия биха ме оценили.
Уви! В Англия, в този момент имаше стотици печатащи поети тъй млади, тъй пламенни и надарени, сърцата на които туптяха от същото желание, нервите на които се разстройваха от същите разочарования.
Малтрейвърс видя, че младият му приятел не би изслушал заключения, които не са съвсем благоприятни. Когато Цезарини прочете своите творения, той бързаше да прекратят разходката. Той копнееше да бъде у дома си и да мисли върху удивлението, което беше предизвикал, остави поемите си в ръцете на Малтрейвърс и слизайки на брега, близо до развалините на вилата на Плини, се изгуби.
Вечерта Малтрейвърс прочете поемите внимателно. Неговото първо мнение се потвърди. Младежът беше писал без знания. Ставаше ясно, че той никога не е бил в положенията, които е описал. У него нямаше оригиналност, защото нямаше и опит. Това беше чист механизъм и нищо повече! Похвалите можеха лесно да го излъжат, защото не можеха да не ласкаят ухото му.
Прочитането на тази поезия и разговорът с поета хвърлиха Малтрейвърс в дълбоко размишление. „Този беден Цезарини може да ме направи да бъда предпазлив към себе си! — помисли той. — Преди да се привържем към едно изкуство, добре е да имаме способността да превъзхождаме.“ — Малтрейвърс погледна собствените си съчинения и ги захвърли в огъня. Спа зле тази нощ. Гордостта му малко се смали. Нещо като красавица, която се е видяла в карикатура.
III
Ърнест Малтрейвърс прекарваше голяма част от времето си със семейство Дьо Монтен. Няма период от живота, в който да сме повече склонни към чувството на приятелство, отколкото в промеждутъците на морални изтощения, които идват вследствие разочарованията от страстите. Има, прочее, нещо приветливо в тези по-нежни чувства, което поддържа, но не разгорещява, страстите. Малтрейвърс гледаше с благосклонност на брат към блестящата, пъргава и неуморима Терез. Тя беше последната личност в света, в която би могъл да се влюби. Защото природата му, пламенна, раздразнителна, макар и претенциозна, изискваше нещо съвършено в маниерите и темперамента на жената, която той би обичал. Когато Терез играеше с децата си (а тя имаше две хубави дечица, по-голямото от които беше на шест години), когато се закачаше с тихия си и склонен към размишления съпруг, когато изливаше ненадейни стихове, тананикаше мелодии, които никога не завършваше, когато свиреше на китара, пиано, или отидеше на разходка край езерото, или накратко, с каквото и да се заемеше, беше винаги весела и подвижна — тя никога нямаше лошо разположение на духа, не биваше угрижена или разсърдена. Винаги беше неподатлива на тъгата, освен когато деликатното здраве на брат й или болезнения му темперамент помрачаваха нейната светла като слънце осанка. Дори тогава гъвкавостта на ума й и конструкцията й се съвземаха от отпадналостта и тя се уверяваше, че Кастручио ще бъде по-силен след време и ще стане знаменит и щастлив човек. Кастручио преживяваше това, което романтичните поети наричат „живота на един поет“. Обичаше да наблюдава слънцето как се издига над далечните Алпи, или в полунощ как луната спи върху езерото. Прекарваше половината от деня, а често и половината от нощта, в самотни скитания, нагласявайки звучните си рими или впускайки се в мрачни размишления. Мислеше, че усамотеността е елемент, нужен на поета. Уви! И Данте, и Петрарка биха го научили, че поетът трябва да познава интимно хората тъй както и планините, ако желае да стане творец. Когато Шели в един от предговорите си се гордее, че е запознат отблизо с Алпите и с ледниците, критикът творец не би могъл да се въздържи да му пожелае по-добре да е запознат с Флийт стрийт в Лондон. Може би тогава този забележителен гений щеше да бъде по-способен да създава характери от плът и кръв и щеше да създаде завършени творения, а не объркани и блещукащи късчета от незавършена мозайка.
Въпреки че Ърнест беше привързан към Терез и силно се интересуваше от Кастручио, към Дьо Монтен изпитваше най-високото и сериозно чувство на уважение. Този французин беше запознат с много по-широк свят. Той беше служил в армията и беше известен в обществото с достойнството си.