Имаше онзи здрав морал, който можеше да понесе всякакви разнообразия на обществения живот, и спокойно да преценява балансите на моралните достойнства.
Опитът и преживяването го бяха направили истински философ, който е твърде мъдър, за да бъде оптимист, и твърде справедлив, за да бъде мизантроп. Наслаждаваше се на живота с трезви съждения и следваше онзи път, който най-много му прилягаше, без да заявява, че е най-добрия и за другите. Беше по-строг към грешките, които произлизаха от слабости и от хрумвания, отколкото към тези, изворът на които е във велики натури или във великодушни мисли. Дълбоко почиташе Англия, докато собственото си отечество едновременно обичаше и мразеше. Лекостта, както и раздразнителността на неговите съотечественици, не съвпадаха с трезвите му и достойни понятия за нещата в света. Той не можеше да им прости (имаше навика да се изразява така) задето са направили двата грамадни безсмислени опити — народната революция и военния деспотизъм.
Не симпатизираше нито на младите ентусиасти, които желаеха република без да познават подробностите, върху които тази република с оглед на това да бъде по-трайна би се построила, нито на необразованото и жестоко рицарство, което копнееше за възстановяването на военната империя, нито пък на глупавите и надменни хора, които свързваха всичките идеи за ред и управление с изтърканата династия на Бурбоните. Фактически, здравият разум беше за него основополагащ принцип на всички теории и на практиката.
И това качество беше, което го привързваше към англичаните. Неговата философия в това отношение беше любопитна:
— Здравият разум — каза той един ден на Малтрейвърс, когато се разхождаха във вилата му, близо до езерото, — не е само умствено качество. Това е по-скоро резултат на едно точно равновесие на душевните ни и моралните ни качества. Безчестните или тези, които са играчка на страстите си, могат да имат гений, но те рядко притежават здрав разум. Често може да спечелват големи награди, но това е вследствие играта на случая, а не поради изкусността им. Човекът, когото виждам да се движи в една почтена и правилна кариера — както към другите, така и към себе си (защото ние дължим справедливост и на себе си относно грижите за нашето състояние, нашия характер — за ръководенето на страстите си) — е по-достоен представител на своя създател, отколкото детето на гения. За такъв човек казваме, че има здрав разум. Да, но той притежава също и непорочност, себеуважение и християнска мярка за себеотрицание. Хилядите изпитания, с които чувствата му се борят и побеждават, са изкушения също за неговата честност. Не вярвам, че човек ще продължава да има здрав разум, ако няма навика просто да държи ума си чист от опиянението на завистта, суетността и различните други чувства, които ни заблуждават и ни водят към погрешен път. Здравият разум следователно не е отвлечено качество или някакъв специфичен талант; той е естествения резултат от навика да се мисли логично и е тъй различен от остроумието, принадлежащо на един дипломат, както, да речем философията на Сократ — от риториката на Борджиите. Както едно струпване на индивидуални особености дава вътрешното качество на човека, така едно струпване от такива хора формира характера на един народ. Вашата Англия следователно е прочута със своя здрав разум, но тя също е прочута и с особености, които придружават силния разум в личността: голяма честност и вяра в делата, любов към справедливостта и честно, почтено действие, едно общо освобождение от насилническите наклонности, които се срещат често на Континента, и енергичната настойчивост във веднъж започнатото предприятие, което е резултат на смело и здраво разположение на духа.
— Войните ни… Дългът ни… — започна Малтрейвърс.
— Извинявайте — прекъсна го Дьо Монтен, — говоря за народа ви, а не за управляващите ви. Едно управление често пъти много неправилно представя един народ. Но дори войните, за които намеквате, ако ги изследвате, ще видите, че обикновено произлизат от любов към справедливостта (която е основа на здравия разум), а не от някое безумно желание за победи и слава. Човек колкото и да е умел, трябва да има сърце в гърдите си. По същия начин един велик народ не може да се състои само от егоизъм. Да предположим, че ние двамата сме чувствителни и разумни хора и видим сред някоя тълпа някой жесток човек да удря несправедливо другиго по главата. Ще бъдем зверове, а не хора, ако не се намесим да обуздаем дивака. Но ако направим това с надеждата зрителите да извикат „вижте какъв смел и силен човек е този!“, тогава ще играем ролята на луд с мотив за хвалба. Боя се, че наистина бихте могли да намерите във военната история на французите и англичаните приложение на моята притча.