— Добре тогава, побързай — каза Дарвил, — вече впрягам конете. И внимавай добре, момиче, баща ти бяга от бесилката, а това не кара никого да се спира пред съвестта. Ако само веднъж се опиташ да ми избягаш, ако направиш или кажеш нещо, което може да докара полицията при нас, тогава в името на ада — ако действително има ад или дявол — ножа ми ще се запознае добре с твоето гърло! Тъй че внимавай за това.
Това беше бащата — такова беше положението на тази, чийто слух в продължение на месеци не беше долавял друг звук, освен нашепванията на ласкателната любов — нашепванията на страстта от устните на поезията.
Продължиха да пътуват до полунощ, когато пристигнаха до една пивница, малко различаваща се от предишната. Но тук Алис не беше отделена сама. В дълга стая, пълна с пушек, двайсет-трийсет безделници седяха около маса, върху която чаши и бутилки със силни питиета бяха размесени с ножове и револвери. Те посрещнаха Уолтър и Дарвил с гостоприемни викове и без малко щяха да наскачат и заобиколят безцеремонно Алис, ако баща й, чиято добре известна, отчаяна и брутална жестокост не го беше направила добре известен и почитан в тяхната среда, не бе казал с категоричен глас:
— Ръцете далеч, приятели, и направете място край огъня за малкото ми момиче. То е достойно за вашите господари.
Казвайки това, той избута Алис да седне на грамаден стол в ъгъла, близо до огъня. После седна до нея, в края на масата, и побърза да насочи разговора в друга посока:
— Е, капитане — каза той, като се обърна към нисък, слаб човек, който седеше начело на масата, — аз и Уолтър благополучно се отскубнахме и избягахме. Въздухът на сушата е неблагоприятен за нас и имаме нужда от морски простор, който да ни излекува от бесилечната треска. Тъй че, знаейки че ще ви намерим тук тази вечер, бързахме, и ето ни. Момичето ще го носите на ръце. Знам, че не обичате подобни товари, но ние ще прибягаме по брега колкото може по-скоро.
— Тя ни се види доста лека — отвърна капитанът, — и ние ще направим много повече от това, за да задължим един стар приятел като вас. След половин час луната слага нощната си шапка и тогава трябва да сме на път.
— Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Компанията изглежда беше забравила присъствието на Алис, която седеше отпаднала от умора. Сърцето й беше твърде съкрушено, за да може тя да побутне храната, която й беше донесена. Гледаше втренчено в огъня. Баща й, преди тръгването им, я накара да изяде няколко морски бисквити, въпреки че всяка една от тях я задавяше. След това, увита в дебело корабно наметало, беше наместена в колата. И докато морските ветрове свиреха около нея, студът и умората приспаха бедното й сърце в обятията на милостивия сън.
II
Много бяха изпитанията на Алис, много повече, отколкото тези, които някой калугер някога би описал и те биха се отнасяли до живота на някой светия или мъченик — невъзможно е да бъдат пресъздадени с думи. Ние може да говорим в книгите за верността, но никой не е описал дори собствената си биография, без да бъде принуден да изпусне поне девет десети от най-важния материал. Какво представляват три, какво — шест тома? Преживяваме шест тома в един ден! Мисъл, чувства, радости, скръб, надежди, страхове, колко плодовити могат да бъдат те, ако разкажат поотделно изпитаното за един час! Но животът на човека е кратък период от безкрайното и вечното и най-точните му изповеди са мизерно съкращение на една бърза и объркана мисъл.
Бяха изминали три месеца и повече от нощта, когато Алис, легнала с плач да спи между онези диви другари, се опита да избяга от бдящото око на баща си. Тогава те бяха на брега на Ирландия. Дарвил се беше разделил с Уолтър и морските бандити. Той беше пръснал по-голямата част от парите, които неговите престъпления му бяха донесли. Беше започнал сериозно да се опитва да приложи ужасния си план — да осигури своята издръжка чрез продаване на дъщеря си. Алис би могла да бъде тикната в лошия път, ако не беше познавала Малтрейвърс. Но от този час самото прегрешение я направи добродетелна. Беше разбрала от момента, когато беше започнала да люби, какво значи женска чест; с пожертването на себе си си купи скромност, деликатност на мисълта и душата. Голяма част от нашия морал, по отношение на първата погрешна стъпка на жената, ни води, както всички знаем, към варварски грешки, освен с единични изключения. Клетите нещастнички, които пълнят улиците и театрите, рядко първоначално са били развратени вследствие на любов. Станали са такива обикновено поради бедността и заразата от обстоятелствата и примера. Мизерна, празна фраза е да ги наричаме жертви на съблазънта. Те са жертви на глада, суетата, любопитството и на женски лоши съвети. Но съблазънта на любовта едва ли някога води към порочен живот. Ако една жена някога действително е любила, любимият й е образувал непроходима преграда между нея и другите мъже. Техните предимства я ужасяват и настройват против тях — тя по-скоро би предпочела да умре, отколкото да изневери дори на паметта. Докато мъжът обича пола, жената обича индивида, и колкото повече го обича, толкова повече е студена към подобните нему. Защото страстта на жената е в чувствата във въображението, в сърцето. Тя рядко има нещо общо с грубите образи, с каквито момчетата и старите хора — неопитните и износените — я свързват.