Така се случи, че когато Алис се мъкнеше изморена, влизайки в едно село, където трябваше да свърши дневното си пътуване, срещна една жена, преминала средна възраст. По лицето й състраданието беше тъй видимо. Алис не посмя да й се помоли — тя по-скоро се обръщаше към жестоките, отколкото към тия, които гледаха добродушно към нея.
Жената се спря и попита:
— Бедното ми момиче, къде отиваш?
— Където Бог пожелае, госпожо — отговори Алис.
— Хм! — това твое ли е? Та ти самата си почти дете!
— Мое е, госпожо — каза Алис, като гледаше рожбата си радостно. — Това е всичко, което имам.
Жената се подвоуми за момент и запита:
— Омъжена ли си?
— Омъжена? О, не, госпожо! — отговори Алис невинно и без да се изчерви, защото не знаеше, че е направила нещо грешно, като е любила Малтрейвърс.
Жената се оттегли малко назад, но не беше ужасена. На лицето й се забелязваше голямо състрадание, защото притежаваше истинска добродетел. И знаеше, че грешките на нейния пол биват достатъчно наказвани, за да може да ги съжаляваме без да грешим за това.
— Жалко! — каза тя с по-голяма важност. — Пътуваш, за да намериш баща си, нали?
— Не, госпожо. Никога няма да го видя вече — отговори Алис и започна да плаче.
— Как така! Нима те е изоставил? Тъй млада, тъй красива? — учуди се дамата.
— Да ме е изоставил ли? Не, госпожо, но това е една дълга история. Лека нощ. Благодаря ви сърдечно за вашите състрадания.
Жената започна да я оглежда от главата до петите.
— Чакай — каза тя, — кажи ми искрено къде отиваш и каква цел преследваш.
— Уви, госпожо, не отивам никъде, тъй като нямам дом. Но искам да живея и да работя, за да изкарвам прехраната си, тъй че детето ми да не чувства нужда от нищо. Искам сама да се издържам… Той често казваше, че мога да направя това.
— Но твоят език и маниери не ми приличат на селски. Какво можеш да работиш? Какво знаеш?
— Музика и работа… и…
— Музика! Странно. С какво се занимаваха родителите ти?
Алис потрепери и закри лицето си с ръка.
Любопитството на жената се наклони в полза на Алис.
„Нещо е сгрешила — каза на себе си жената, — но на тази й възраст как можем да бъдем строги към нея? Не трябва да бъде захвърлена в света, за да превърне греха в навик.“
— Последвай ме — каза тя след пауза, — и считай, че си намерила приятелка.
Жената зави от шосето по някаква уличка, която водеше до къща с двор. Влезе в тази къща и след кратък разговор със съжителката си кимна на Алис да я последва.
— Джанет — каза новата закрилница на една жена с приятна външност, — виждаш ли това момиче. Ще бъдеш към него и към детето му внимателна във всяко едно отношение. Ще приготвя прилични дрехи за тях утре и ще помисля какво ще бъде най-добре за бъдещето им.
Като каза това, жената се усмихна приятелски на Алис, която дотолкова се беше трогнала, че не можеше да говори.
V
Госпожа Лезли, дамата, която беше представена на читателя в предшестващата глава, се оказа жена с много силен ум, съчетан с милостиво сърце (което не е нещо необикновено). Тя изслуша историята на Алис почтително и със съжаление. Естествената невинност и честност на младата майка говореха тъй красноречиво чрез думите и погледа й, че госпожа Лезли, като изслуша историята й, видя, че има много по-малко за прощаване, отколкото мислеше. Въпреки това, тя счете за необходимо да осветли Алис върху криминалната страна на това, което беше направила. Но тук Алис беше съвършено невежа — изслуша търпеливо лекцията на госпожа Лезли, но очевидно тя не й направи голямо впечатление. Алис имаше твърде неясно понятие за обществено мнение и всичко, което можеше да каже в отговор на госпожа Лезли, беше:
— Това може да е съвършено вярно, госпожо, но аз съм се чувствала много по-добре откак се запознах с него!
Въпреки че Алис приемаше смирено всичките забележки, които й се правеха, тя не допускаше да се каже нито дума против Малтрейвърс. Когато, с едно твърде естествено възмущение, госпожа Лезли го обяви за разрушител на невинността — защото госпожа Лезли не можеше да научи всичко за смекчаващите обстоятелства на неговата грешка — Алис подскочи с пламнали очи и с туптящо сърце, и беше склонна да избяга от единствения подслон, който имаше на този свят.