Тя по-скоро би поискала да умре, би предпочела да види дори детето си мъртво, отколкото да допусне да се говорят лоши думи за идола на нейната душа, който в нейните очи стоеше някъде между земята и небето. С голямо затруднение госпожа Лезли можа да я задържи, още по-трудно беше да я усмири и успокои. Силните негодувания на момичето, които другите биха счели за нахални и непризнателни, накараха женствената и сърдечна госпожа Лезли да започне да я обича още повече. Колкото повече тя опознаваше Алис, колкото повече разбираше историята и характера й, толкова повече се учудваше и трогваше от романа, на който това красиво дете беше героинята, и толкова повече изпадаше в недоумение за бъдещето.
Най-после обаче, когато тя видя музикалните способности на Алис, които действително не бяха обикновени, една светлина блесна пред нея. Тук беше изворът на нейната бъдеща независимост. Трябва да не се забравя, че Малтрейвърс беше музикант със съвършени познания, както и вкус, и естественият талант на Алис й беше помогнал да напредне за няколко месеца до степен на съвършенство, което би коствало на други години, за да го постигнат. Но ние учим тъй бързо, когато учители са ни тези, които обичаме! Може да се забележи, че колкото са по-малко нашите знания, колкото е по-малък, може би, геният ни относно други работи, толкова по-лесно напредваме в музиката, която е една твърде завистлива господарка на ума. Госпожа Лезли реши да усъвършенства Алис в това изкуство, за да може да я улесни да стане учителка на други родени таланти. В града С., който отстоеше на около тридесет километра от къщата на госпожа Лезли, имаше доста голям кръг от богати и интелигентни хора, тъй като в него се помещаваше катедралата. Местното духовенство беше образувало около себе си провинциална аристокрация. Тук, както в повечето отдалечени градове на Англия, музиката беше много популярно занимание както сред висшата, така и сред средната класа. Тук се даваха любителски концерти, имаше музикални клубове, подписки за свещена музика и веднъж на пет години беше големият празник на С. В този град госпожа Лезли настани Алис под покрива на виден музикант, който поради това, че се беше оттеглил от професията си, не завиждаше на съперници. При добри условия той беше съгласен да усъвършенства знанията на Алис. Това беше едно сполучливо и удобно жилище, тъй като учителят по музика и съпругата му бяха добродушна и спокойна двойка.
Три месеца на упорито, непрекъснато постоянство, свързано с необикновено големите способности на Алис, бяха достатъчни, за да направят от нея една от най-обещаващите ученички, които бяха минавали през дома на добрия музикант. След още три месеца, представена през това време от госпожа Лезли на много местни семейства, Алис беше настанена в самостоятелна квартира. Чрез редовните уроци, които даваше и честото й участие в музикални тържества, тя постепенно придобиваше приятна независимост.
Сега трябва да се върнем малко назад. Имаше една голяма трудност за преодоляване, от една страна за съвестта, от друга за чувствата. Госпожа Лезли изведнъж разбра, че докато нещастието на Алис не се прикрие, всичките добродетели и всичките таланти в света няма да бъдат в състояние да заличат погрешната стъпка. Госпожа Лезли беше жена на строгата правда. В нея истината беше навик и тя беше поставена в деликатно положение от жестокостта, която би последвала, ако станеха известни на обществото прегрешенията на Алис. Тя почувства, че не е за нея да вземе отговорността за това върху себе си. След много размишления, реши да довери работата на човек, който притежаваше на добрия характер в морално и религиозно отношение сред нейните познати. Този господин, отскоро вдовец, живееше в предградията и госпожа Лезли реши, че Алис може да живее при него. Беше богат човек, някога банкер, представител на града в парламента. Поради антипатия към последните събития и тягостната умора в един нереформиран парламент, той се беше оттеглил, но все още имаше влияние, за да се завърне отново ако поиска. Това влияние той използваше винаги, за да запази най-добре собствените си интереси и да прокара нещо отнасящо се до неговата амбиция, тъй като беше своеобразно горд и амбициозен човек. Той чувстваше, че по-лесно ще постигне това чрез заместници, отколкото с лично гласуване или речи в парламента — една атмосфера, където не беше много блестящ. По един чуден начин банкерът поддържаше както правителството, така и либералните мнения в областта. Партиите, политически и сектантски, тогава не бяха тъй непримирими, както сега. В цялата околност нямаше друг, който да е тъй на почит, както той. Беше високопоставена личност, при все че не притежаваше блестящи способности, а беше само един трудолюбив и енергичен човек. Единствено силата на моралния му характер беше, която му даваше такова положение в обществото. Той чувстваше това и се гордееше с него. Беше съвършено внимателен да не изгуби частица от някое отличие, което трябваше да бъде запазено. Беше се издигнал от долно и сравнително бедно произхождение, единствено благодарение на умереното си и спокойно, външно поведение. Свързваше всяко понятие за светско благосъстояние с честта. Тъй че макар и далеч от образа на лош човек, той беше принуден да бъде нещо като лицемер. Всяка година ставаше „по-свят“. Балансираше съвестта на целия град. Беше удивително колко много хора едва се решаваха да направят някое завещание, или да подарят нещо с благотворителна цел, без да се посъветват с него. Тъй като той беше всъщност хитър човек от този свят и претендираше, че познава другия, неговият съвет биваше от такова естество, че можеше да примири съвестта с интереса. Беше един вид като посредник в дипломацията между земята и небето. Но нашият банкер беше действително милостив и благодетелен човек, както и искрено вярващ. Как тогава можеше да бъде лицемер? Просто защото претендираше да бъде много по-милостив, по-благодетелен и по-набожен, отколкото беше. Неговата репутация по това време стигаше до такава степен на неопетненост, щото най-малкото нещо, което би опетнило характера на другиго, би издигнало неговия. Тъй като претендираше да е по-порядъчен от свещенослужителите, неговото поведение беше строго наблюдавано от всичките свещеници на катедралата — добри хора, безспорно, но не претендиращи да бъдат светци, които завиждат задето биват така затъмнявани от един светски човек и авторитет на сектантите. „Почитта (както е казано някъде) е един вид суеверие, от което се очакват чудеса“. От природата този господин беше получил необикновен дял от животински наклонности: криеше силни страсти, по темперамент беше сексуален. Обичаше хубавото ядене и хубавото пиене, обичаше жените. Двете казани по-горе благословени неща на чувствения живот не са несъвместими с черковните канони, въпреки че Свети Антоний е доказал, че повечето жени само приличат на ангели, всъщност са доста добри приятели на дявола.