Банкерът имаше много хубаво мнение за Алис и когато си отиде у дома, научи с голяма болка, че тя е болна. Алис остана под неговия покри тази нощ и старата жена, негова роднина и гувернантка, й прислужваше. Банкерът спа малко и на сутринта лицето му беше много бледо.
На разсъмване Алис потъна в дълбок и освежителен сън. Когато се събуди, научи от една бележка, оставена от хазяина й, че баща й е напуснал къщата и тя може безопасно да се завърне. Едри сълзи, последвани от продължителна и признателна молитва, допринесоха за възстановяване на ума и нервите й. Колкото и да бяха непълни понятията на тази млада жена за добро и лошо, тя можеше да почувства претенциите на своя баща (колкото и да бе той престъпен) върху детето си, защото чувствата в нея бяха тъй добри и верни, че заместваха до голяма степен принципите. Тя знаеше, че не би могла да живее под един покрив с ужасния си баща, но при все това чувстваше едно угризение на съвестта при мисълта, че той е бил изпъден от този покрив, изоставен и беден. Тя побърза да се облече и да се види с банкера. Той беше извънредно доволен, че е изпреварил нейните мигновени и неволни намерения с това, което беше уредил с Дарвил. Той съобщи на Алис условието, което беше направил с баща й. Тя се разплака и започна да целува ръката му. Тайно реши, че ще работи усилено, за да може да направи отпуснатата сума по-голяма. О, ако можеше нейният труд да освободи баща й от необходимостта да има тъмни източници за издръжката си! Уви! Когато престъпността стане навик, тя е като всички пороци, търси се възбудата от тях. Ако Лука Дарвил внезапно наследеше богатствата на Ротшилд, той пак щеше да продължава да е престъпник по един или друг начин, освен ако досадата събуди съвестта му, тогава донякъде би имало опасност за живота му от промяната на навиците.
Нашият банкер винаги приемаше вида на трогнат повече от моралните чувства на Алис, отколкото от физическата й красота. Например, нейната любов към детето й му правеше силно впечатление и той винаги гледаше към нея по-нежно, когато я виждаше да прегръща малкото дете без баща, чието здраве сега беше деликатно и разклатено. Трудно е да се каже дали беше съвсем влюбен в Алис, фразата е много силна, може би, за да бъде приложена към един човек преминал петдесетте с достатъчно вълнения и изпитания. Чувствата му към Алис, намеренията, които той имаше към нея, бяха от много сложно естество. Той придружи Алис този ден до дома й като говори малко по пътя, може би защото неговата роднина ги придружаваше и той не искаше да говори много пред нея. Накратко, предупреди Алис да не съобщава на никого, че нейния посетител е бил баща й. Тя все така започваше да трепери щом се заговореше за него. Банкерът също счете за благоразумно да се довери до известна степен на прислужницата на Алис. Дръпна я настрана и й каза, че неприятният чужденец от миналата вечер е бил един далечен роднина на госпожа Бътлър, който вследствие на пиянство е тръгнал по лоши пътища. Банкерът прибави по един важен начин, че той вярва, че след сериозния разговор, който е провел с него, този лош човек си е отишъл с променен ум при семейството си. В заключение той се обърна към своята роднина с думите: