— Ха! Лъжеш!
— Честна дума, говоря истината. Научих за това миналата вечер. Те са намерили следите ви до град С., също и следите ви извън града. Само една дума от мен би ви поставила в ръцете им. Аз не съм казал нищо, вие сте спасен и можете да избягате. Дори ще ви помогна да избягате от тук и да преживеете спокойно колкото години имате още в безопасност.
— Ти не ми каза това оня ден, когато бяхме в приемната стая, но сега, когато съм по-силния, признай това, ми го казваш.
— Признавам — каза банкерът.
Дарвил се ухили и си потърка ръцете.
Богаташът отново се почувства важен и продължи:
— Тази е едната страна на работата, а ако предположим, че ме оберете и убиете, мислите ли, че моята смърт ще намали старанието им при търсенето? Цялата околност ще бъде вдигната на оръжие и преди да изминат четиридесет и осем часа ще бъдете хванат или пребит като бясно куче.
Дарвил мълчеше замислен и след малко отговори:
— Добре, какво имаш у себе си? Знаеш, че направи един лош пазарлък миналия ден, сега е мой ред да поставям условията.
— Всичко, което имам у мен, ще бъде твое — каза банкерът усърдно.
— Дай го тогава.
— Ето! — каза банкерът, поставяйки кесията и портфейла си в ръцете на Дарвил.
— А часовника?
— Часовника! Добре, ето го!
— Какво е това?
Чувствата на банкера се бяха изострили от страх, но те не бяха тъй остри като тези на Дарвил. Банкерът не чуваше нищо друго, освен дъжда, плискащ по листата на дърветата, и шумът на водата, течаща в близкия ров. Дарвил се наведе и се вслуша, докато повдигайки се отново с дълбока въздишка, каза:
— Мисля, че има плъхове в купата сено, ще тичат около мен, докато спя, но те са игриви същества и аз ги обичам. Сега, драги господине, страхувам се, че трябва да туря край на теб!
— Велики боже! Какво искате да кажете? Как!
— Човече, има и друг свят! — каза разбойникът, подражавайки тържествения тон на банкера от предишната им среща. — Толкова по-добре за теб! В този друг свят не се разправят басни.
— Заклевам се, че никога няма да ви предам.
— Така ли? Закълни се тогава!
— Заклевам се във всичките си надежди на земята и небето!
— Какъв страхливец! — каза Дарвил, като се смееше презрително. — Отивай си, ти си вън от опасност. Аз съм пак в добро настроение. И плюя на теб, тъй като никой не може да направи така, че да потреперя. И според мен, колкото и да ме мислиш за разбойник, докато се боиш от мен, не можеш да ме мразиш, ти ме уважаваш. Отивай си, казвам ти, отивай си.
Банкерът току-що щеше да изпълни това, когато изведнъж зад купата сено блесна червена светлина и в следващия момент Дарвил беше сграбчен от ръцете на човек, почти тъй силен като него. Светлината, която идваше от червен фенер, поставен на земята, откри фигурите на селянина и на още двама мъже със здраво телосложение, въоръжени с пистолети.
Цялата сцена се откри пред очите на банкера със светкавична бързина. Той остана като омагьосан на мястото си, с една ръка хванала юздите на коня и с крак готов да се преметне през седлото. За миг Дарвил хвърли противника си на земята и с лице, осветено от фенера, гледаше нападателите си. Той беше вече успял да извади пистолетите си, държеше ги в двете си ръце и очите му светеха под свитите вежди, обръщайки се бързо от противник към противник. Най-после тези очи се спряха върху банкера.
— И тъй, ти си ме предал — каза той много тихо и насочи пистолета си към него.
— Не, не! — извика един от полицаите, тъй като такива бяха нападателите на Дарвил. — Господинът не знае нищо за това!
— Съвършено нищо! — извика банкерът разтревожен.
— Тогава няма да стрелям — каза Дарвил, — но внимавайте! Първият, който се приближи, ще бъде мъртъв.
Разбойникът и полицаите бяха на такова разстояние, че не можеха да се прицелят добре и всеки почувства необходимостта да се предпази.
— Времето ти е дошло, гълъбче — извика по-главният от полицаите, — ти си действал на свобода изглежда доста продължително време. Сега трябва да отстъпиш. Предай се, или ще трябва да те застреляме и ще лишим бесилката от теб.
Дарвил не отговори и полицаите напреднаха към него с насочени пистолети.
Дарвил стреля и един от тях се залюля и падна. По някакъв инстинкт Дарвил беше улучил този, с когото се беше борил отчаяно преди малко. Разбойникът не дочака другите. Обърна се и започна да бяга през нивите.