Първата му работа беше успешна, може би поради това, че носеше отпечатъка на Честното и Реалното. Той не съобщаваше това, което никога не е виждал, това което никога не е чувствал. Беше спокоен и мислещ наблюдател на живота и неговите описания бяха много живи, защото първите му наблюдения бяха още свежи. Неговият опит беше отишъл надълбоко, не от повърхността на зрялата възраст, а в прясната почва на младежките вълнения. Друга причина за този успех беше, може би, и разнообразието на знанията му. Той не се опитваше, като Цезарини, да направи показ от думи върху тънък капитал от идеи. Друга причина за бързия и благоприятен прием беше тази, че той не отдаде мисълта си на вестникарските колони и списанията.
С втори труд Малтрейвърс излезе след осемнадесет месеца. Той също беше успешен. Неприятелите на Малтрейвърс се замислиха. Завистта и злобата се събуди в тях. Те започнаха да гледат на него като на натрапник. Саркастично му се присмиваха и го иронизираха. В повечето случаи младият автор започва да мисли, че се е отдалечил от целта повече, отколкото когато е започнал.
Общо взето, Малтрейвърс имаше сравнително благ характер, но беше твърде горд човек и притежаваше душата на храбър и почтен джентълмен. Той считаше, че не е в реда на нещата да се нахвърля върху най-добрия си приятел, дори и когато този приятел го напада с някоя груба дума.
През една ранна лятна вечер, Ърнест се разхождаше мрачен по терасата, като през главата му преминаваха неприятни мисли.
Наблюдавайки със замислени очи залязващото слънце, той забеляза прашна пътническа кола да се движи по пътя и една ръка да маха, поздравявайки го от отворения прозорец. Гостите му бяха тъй редки, а приятелите му тъй малко, че Малтрейвърс не можеше да се досети кой би могъл да бъде този посетител. Брат му? — той знаеше, че беше в Лондон. Кливлънд? От него имаше известие същия ден, че е във вилата си. Ферърс се забавляваше във Виена! Кой ли идваше? Можем да говорим каквото искаме за самотата, но след две самотни години един гостенин е много приятно преживяване. Малтрейвърс се върна в къщата и стигна тъкмо навреме, за да бъде прегърнат от Дьо Монтен.
V
— Да — каза Дьо Монтен, — съдбата ми също ме настигна. Аз съм член на Камарата на депутатите и посетих Англия по търговски работи. Намерих се във вашата околност и разбира се, не можах да устоя на изкушението. Ще ви бъда гостенин за няколко дни.
— Поздравявам ви сърдечно за вашите успехи. Вече чух за издигането ви — каза Малтрейвърс.
— Връщам поздравленията с еднаква топлота. Вие доказвате моите пророчества. Четох вашите работи с голяма гордост за нашето приятелство.
Малтрейвърс леко въздъхна и се полуобърна.
— Желанието за известност — каза той, — се развива в нас и се превръща в болест. Отначало, изглежда, е достатъчно да се придобие известен кредит, и да се допринесе нещо към общия капитал, обаче постигне ли се това, се явяват нови видения. Тогава ние виждаме грамадната разлика между известността и славата. Между днешното и вечното.
— Това е вярно — отговори Дьо Монтен, — но не мислите ли, че мъртвите са чувствали същото, когато са преминавали за пръв път пътеката към живота, който е след живота? Продължавайте да образовате ума си, да засилвате чрез упражнения гения си, да се стремите да просветите или да обучите нацията си. Дори да предположим, че не успеете напълно във всичките цели, които си поставите, да предположим, че вашето име се смеси с вашата пръст, вие пак ще сте прекарали живота си много по-благородно, отколкото мързеливото стадо. Да допуснем, че вас няма да ви сполети съдбата да спечелите едно второстепенно име, но вие не можете да кажете, че не сте се подготвили за една по-висша съдба, която да ви дава възможност да работите в един свят не от хора, а от духове. Силите на ума са неща по-малко безсмъртни от чувството за личността. Техните придобивки ни придружават във вечния прогрес и ние може да добием по-висока или по-ниска степен на развитие, пропорционално на подготовката на нашия интелект чрез упражнение. Да разбираме и да изпълняваме нареденото от Бога. Умният човек е по-близо до ангелите от глупавия. Това може да е апокрифна догма, но не е невъзможна теория.