— Но ние не можем да се лишим от хубавите удоволствия на живота сега, като поддържаме надеждата, която доста правилно допускате да е апокрифна. Нашите знания могат да отидат напразно пред очите на Всезнаещия.
— Много добре! — усмихна се Дьо Монтен, — но отговорете ми честно. В преследването на интелектуални амбиции, лишавате ли се от хубавите удоволствия на живота? Ако е така, вие не преследвате това правилно. Тези преследвания трябва да усилят чувствата ви към подобни удоволствия, които могат да бъдат истинското отпускане в живота. И така, Малтрейвърс, аз виждам, че ви предстои успешна кариера, и не мога да ви позволя да спрете в началото.
— Вие не виждате всичките клевети, които са вече направени против мен, при това от умни хора!
— Денис е бил умен човек и е казал същото за вашия папа. Мадам дьо Севине е била умна жена, но е мислила, че Расин никога няма да бъде много прочут. Милтон не е видял нищо в първите опити на Драйдън. Аристофан е бил добър съдия на поезията, при все това се е произнесъл зле за Еврипид! Всичко това е банално, но вие изказвате аргументи, които биват оборвани от баналността.
— Но неприятно е да не се отговори на нападките, да не се отвръща на неприятелите.
— Тогава отговаряйте на нападките и отвръщайте на неприятелите си.
— Ще бъде ли разумно?
— Ако ви доставя удоволствие, да!
— Хайде, Дьо Монтен, вие разсъждавате по сократски. Аз ще ви попитам ясно и кратко: бихте ли посъветвали един автор да воюва с литературните си нападатели?
— Нека воюва, но рядко. От негова полза е да се държи така, че да прилича на човек, когото не е благоразумно да предизвикват твърде често. Светът е винаги на страната на автора, против критиците. И авторът винаги трябва да помни, че всъщност е една държава, която понякога трябва да воюва, за да запази мира. Избора на времето за война или мир трябва да се предостави на дипломацията на държавата, което ще рече на разума.
— Вие ще направите от нас политически машини.
— Аз считам, че поведението на всеки човек трябва да прилича повече или по-малко на машина, защото тя е победа на ума над материята. Правилното равновесие на всички сили и страсти прилича на машина. Нека бъде така. Природата е искала да направи от света, от създанията си, от самия човек машина.
— Човек дори и в страстите си трябва да бъде машина, според вашата теория.
— Човекът би бил много бедно същество, ако не беше страстта, но понякога той е на много неправилен и глупав път, когато неговата страст се отнася към погрешна личност, ако е на погрешно място или в погрешно време. Но достатъчно говорихме, вече стана късно.
— А госпожата ви кога ще посети Англия?
— О, страхувам се, че няма да бъде скоро. Но вие ще се видите с Цезарини, тази или следващата година. Той е уверен, че не сте се погрижили за неговите поеми и ще дойде тук, щом се освободи от леността си, за да изобличи предателството ви в един хаплив предговор на някоя сатира.
— Сатира!
— Да, мнозина от вашите поети са си пробили път чрез сатира и Цезарини мисли, че ще постигне това по същия начин. Той не е тъй предвидлив като колегата си принц Лука. Лека нощ, драги ми Ърнест.
VI
Разговорът с Дьо Монтен повлия на Малтрейвърс, така че той опита да се примири със себе си и с кариерата си. Но неговият ум обаче вместо да се успокои, се възбуди. Дьо Монтен не можеше да направи никого буен, но той би могъл да направи мнозина енергични и постоянни. Двамата приятели си приличаха в някои неща, но Малтрейвърс имаше един по-разточителен характер. Дьо Монтен държеше много на неговото разбиране за моралното равновесие. Тъй както импулсите се образуват от навиците, така и правилните навици на Дьо Монтен бяха направили импулсите му добродетелни и правдиви. Той отстъпваше пред тях тъй често, както всеки бърз характер би направил, но тези импулси никога не го подтикваха към нещо спекулативно или смело. Дьо Монтен не можеше да излезе вън от известен определен кръг от действия. Той нямаше симпатии към съждения, базирани само върху хипотези на въображението. Не можеше да търпи Платон и беше глух за красноречивите шепнения за усъвършенстванията в поезията или за мистицизма в мъдростта.