В това време вратата към съседната стая се отвори тихо. Една красива фигура, много по-красива и по-млада от Валери дьо Вентадур, влезе в стаята. Мълчанието я беше излъгало — тя си беше помислила, че Малтрейвърс е сам. Беше влязла със сърцето на устата си — любовта туптеше във всяка вена, във всяка мисъл. Беше влязла, бленувайки, че зад този праг зората на живота ще се появи отново в нея, че всичко ще бъде пак както е било. Тя влезе така, а сега стоеше поразена от ужас, бледа като смърт. Животът за нея се вкамени: младост, надежда, щастие бяха завинаги отлетели от нея! Ърнест коленичил пред друга! Това беше всичко, което тя видя! Заради това ли беше вярвала, беше вярна сред лишения и бури? Заради това ли се беше надявала, бленувала и живяла? Те не я забелязаха; тя остана невидяна и нечута. И Ърнест, който би отишъл бос до края на земята, за да я намери, беше в същата стая с нея и не знаеше, че това е така.
— Кажи ми пак „възлюбена“! — рече Валери много нежно.
— Възлюбена Валери, изслушай ме!
Тези думи бяха достатъчни за слушателката. Тя се обърна безшумно настрана, вратата се затвори след нея. Беше постигнала желанието на цялото си същество. Провидението се беше вслушало в нейната молитва. Още веднъж видя любимия и отсега нататък всичко щеше да бъде нощ и мрак за нея. Какво значение имаше това, което щеше да стане с нея? Един момент! А какво влияние имаше той върху всичките години на очакването! Този един момент. Значи добродетелта, престъплението, славата, срамът, ужасът, обаянието, зависеха от някакви моменти! Самата смърт е един момент, въпреки че вечността е нейният наследник!
— Изслушайте ме! — продължи Малтрейвърс, не обръщайки внимание на положението, в което се намираха. — Изслушайте ме, нека бъдем такива, каквито природата и светът рядко позволяват на противоположни полове да бъдат — приятели един към друг — приятели и когато са разделени един от друг, приятели през всички превратности на живота — приятели, чиято привързаност срамът и угризението на съвестта никога не могат да засенчат — приятели, които ще се срещнат после! О, няма привързаност тъй вярна, няма връзки тъй свети като тези, които са основани на едновременното рицарство на преданост и чест!
Лицето на Ърнест придоби толкова благородно изражение, гласът му — тъй пронизващ тон, че Валери беше възвърната изведнъж към положението, което една моментна слабост беше понижило. Тя го погледна с възторжен и признателен поглед и каза със спокоен глас:
— Ърнест, аз ви разбирам. Да, вашето приятелство ми е по-скъпо от любовта.
В това време те чуха гласа на лорд Донингдейл по стълбите. Малтрейвърс, ставайки, протегна ръката си и тя я стисна сърдечно. Магията беше развалена, изкушението — победено.
Докато лорд Донингдейл влизаше в стаята, Хърбърт с колата пристигна до вратата. След няколко минути малката група се беше качила на колата. Когато потеглиха, прислужниците впрягаха конете на черно-зелената пътническа кола. От прозореца едни тъжни и напрегнати очи гледаха към веселата компания на лорда — очите, за които Малтрейвърс би дал половината си състояние, за да ги види пак. Но той не погледна нататък.
Алис Дарвил влезе навътре в стаята.
И съдбата й беше решена.
XI
Малтрейвърс напусна Донингдейл на следващия ден. Той не проведе повече разговори с Валери, но когато се сбогува с нея, тя пъхна в ръката му едно писмо, което той прочете, докато яздеше бавно из пътя. То беше със следното съдържание:
„Други биха ме намразили за слабостта, която показах, но вие не направихте това! Проявих изключителна слабост. Никой не може да знае какво съм преживяла, мрачни часове и такива на душевно терзание. Аз, на която толкова много завиждат! По-добре би било да съм едно любящо селско момиче, отколкото кралица с живот, приличащ на груб механизъм. Вас, Малтрейвърс, никога не съм забравяла, и вашият образ направи нещата около мен досадни и изтъркани. Аз се интересувах за вас, където и да отидех — не можех да ви отстраня от себе си. Най-после ние се срещнахме внезапно и неочаквано. Аз видях, че не ме обичате повече и мислите победиха всичките ми решения. Терзанията подчиняват нервите на ума, тъй както болестта — тези на тялото. И тъй, аз се забравих, унизих се и можех да отида по-далеч. Сега по-правилни и по-хубави мисли се съживиха в мен, и когато ние се срещнем пак, аз ще бъда достойна за вашето уважение. Виждам колко са опасни тези луксозни мисли и това незадоволство, в което се впускам. Аз се връщам към живота, решена да победя всичко, което би се изпречило пред неговите изисквания и задължения. Провидението да ви направлява и пази, Ърнест. Мислете за мен като за жена, която сте обичали, но която смело ще можете да представите в последствие на вашата съпруга. С такава голяма нежност, както и величественост, вие не сте създадени като мен да бъдете сам.