Довиждане.“
Малтрейвърс прочете и препрочете това писмо и когато стигна до дома си, го постави между нещата, които най-много ценеше. Отрязък от косата на Алис лежеше до него и той не мислеше, че има някакво безчестие в тяхната близост.
С голямо усилие започна работата си. В неговото сърце може би имаше известно безпокойство, което го караше винаги да ангажира ума си в работа. През тази година той беше най-много зает. Затвърди се и известността му.
XII
Бяха изминали дванадесет месеца от последната среща на Малтрейвърс с Валери, когато една сутрин, докато той седеше сам в кабинета си, му беше съобщено за идването на Кастручио Цезарини.
— А, драги ми Кастручио, как сте? — извика Малтрейвърс сърдечно, когато през отворената врата се показа фигурата на италианеца.
— Господине — каза Кастручио с голяма хладнина на френски, както имаше обичай да прави, когато искаше да се държи резервирано. — Господине, аз не идвам да подновя предишното ни познанство. Идвам само за да изплатя един дълг към вас, който считам, че ви дължа.
— Какъв е този тон, Кастручио, и за какъв дълг говорите?
— При пристигането ми в града вчера — каза Цезарини тържествено, — отидох при човека, когото вие сте натоварили преди няколко години да издаде малката ми книга, за да узная за успеха й. Разбрах, че това е струвало сто и двадесет лири, без няколко продадени екземпляра. Научих, че вашите книги се продават с хиляди. Това е добре скроено, а за моите никакви грижи не са се положили! Нищо! — той махна с ръка. — Вие сте изплатили този дълг, аз ви се отплащам. Ето ви чек за сумата. Господине, аз си свърших работата! Пожелавам ви добро здраве и радост за успехите!
— Защо, Цезарини? Това е глупост!
— Господине…
— Да, това е глупост, и няма по-голяма глупост от това да се захвърли едно приятелство в един свят, в който то е тъй рядко явление. Вие казвате, че съм виновен за неуспехите на книгата ви! Издателят обаче може да ви каже, че аз се интересувах повече за вашите произведения, отколкото за моите.
— И доказателството за това е, че само няколко екземпляра са продадени.
— Седнете, Кастручио, седнете и бъдете благоразумен — каза Малтрейвърс и започна да обяснява и да го успокоява. Той му припомни, че неговите стихове са писани на чужд език, откъдето е и главното затруднение. Най-после убеди и успокои Кастручио. Последва примирение, искрено от страна на Малтрейвърс, но престорено от страна на Цезарини, защото разочарованият автор не можеше да прости на този, който имаше успех.
— А до кога ще останете в Лондон?
— Няколко месеца.
— Изпратете за багажа си, за да ми бъдете гост.
— Не, аз съм си наел удобна квартира. За мен е подходящо да съм сам.
— Докато сте тук обаче, вие ще излизате в обществото.
— Да, имам няколко препоръчителни писма, и научавам, че англичаните ценят заслугите и на италианците.
— Вие сте научили истината и, вярвам, ще ви достави удоволствие да видите нашите забележителни хора. Те ще ви приемат най-гостоприемно. Може да ви придружа като водач.
— О, скъпоценното ви време!
— Е, на ваше разположение съм, но къде ще ходите?
— Днес е неделя и съм решил да отида да чуя един прочут оратор, за когото, казват, че се говорело много в Лондон.
— Вярно е — ще дойда с вас, не съм го слушал още и имам намерение да го чуя днес.
— Не завиждате ли на един човек, за когото се говори тъй много?
— Защо да завиждам? Никога не съм имал намерение да бъда оратор!
— Ако бях автор с успех, бих завиждал на всеки, за когото се говори.
— Не, драги Цезарини, сигурен съм, че не бихте завиждали. Вие сте малко раздразнен сега от разочарованието си. Липсата на успех огорчава, но щом блесне малко светлина, мъглата изчезва. Хайде, нямаме време за губене.
Малтрейвърс взе шапката си и двамата млади мъже се запътиха към мястото на сказката. Цезарини още носеше дрехи с особен фасон, но все пак сега те бяха от по-добър плат. Той се беше усъвършенствал в жестовете си. Бил уважаван в Париж, където му казали, че приличал на гений и, действително, с черните къдри, спускащи се над челото му, с дългите мустаци, широката, с голяма периферия шапка, и ексцентричните си дрехи, той безспорно не приличаше на другите хора. Той се усмихваше подигравателно на простите дрехи на Ърнест и каза: