— Драги — каза Ферърс с въодушевление, — тогава признавам, че моята амбиция е точно от този вид, за който говориш. Аз не съм известен, желая почтена известност. Състоянието ми е посредствено, желая то да бъде голямо. Не искам нищо от теб, познавам великодушното ти сърце, но искам сам да направя кариерата си! И… да помагам един ден… на хората.
— Лъмли — каза Темпълтън, — никога те съм те уважавал повече от сега. Слушай, ще ти се доверя — считам, че правителството намира, че е задължено към мен.
— Зная — каза Ферърс, чиито очи блеснаха при мисълта за една синекура, защото тогава съществуваха синекури!
— И — продължи чичото, — имам намерение да искам известно благоволение за това.
— О, драги!
— Да, мисля, че ще мога да уредя, да…
— Добре, драги!
— Да получа едно баронство за мен и за наследниците ми; вярвам, че скоро ще образувам семейство!
Ако някой бе дръпнал силно Лъмли Ферърс за ухото, той по-малко би се разтревожил от това, отколкото от тези проекти на чичо си. Брадичката му се отпусна, очите му изпъкнаха и той остана съвършено мълчалив.
— Да — продължи Темпълтън, — аз отдавна бленувам за това. Характера ми е неопетнен, състоянието ми е грамадно. Аз съм упражнявал парламентарното си влияние в полза на министрите, и в тази търговска страна никой не може да има по-големи претенции от Ричард Темпълтън за почестите на едно добродетелно и религиозно положение. Да, моето момче, аз харесвам амбицията ти. Ти виждаш, че и самият аз имам подобна. Понеже си искрен в желанието си да вървиш по стъпките ми, мисля, че мога да добия за теб по-младшо участие в едно високо почтено положение. Чакай да видя, твоят капитал сега е…
— Извинявай, драги — прекъсна го Лъмли, като се изчерви леко възмутен, въпреки желанието си, — аз зачитам много търговията, но родството ми от бащина страна ми пречи малко. И, позволи ми да прибавя, на тези роднини, които винаги са били благосклонни към мен, няма да им стане приятно, ако възприема твоите възгледи за напредване. Лорд Саксингъм е министър от кабинета.
— Хм, Лъмли, хм! — каза замислено Темпълтън. — Ще видим за това. Още малко вино?
— Не, благодаря, драги.
— Тогава аз ще изляза да се поразходя и ще помисля по въпроса. Ти можеш да отидеш при госпожа Темпълтън. Като се върна, ще прегледам вестниците. Перството е едно хубаво нещо, нали? Един английски перски сан, да, един английски перски сан!…
Казвайки това, господин Темпълтън позвъни да му донесат шапката и бастуна, и излезе на разходка.
„Светът е моята мида, която ще разтворя със сабя — измърмори Ферърс, — аз ще вмъкна това егоистично старче в моите цели, защото нямайки гений за писане и красноречие за декламиране, ще видя дали нямам поне изкуство за правене на планове и кураж за действие. В поведението е моя талант, но какво друго е поведението, ако не едно твърдо преминаване от предначертанието към изпълнението.“
С подобни мисли Ферърс потърси госпожа Темпълтън. Отвори вратата към съседната стая много тихо, защото по навик всичките му действия бяха бързи и безшумни, и забеляза госпожата да седи до прозореца, погълната от една книга, разтворена върху малка писалищна маса.
„Съвети за младоженките, предполагам, но аз не трябва да я настроя против себе си.“
Той се приближи, обаче госпожа Темпълтън още не го забелязваше и едва когато застана пред нея, той видя, че сълзите й падаха върху страниците.
Малко се смути и, като се обърна към прозореца, се престори, че кашля, и тогава каза, без да гледа към госпожата:
— Страхувам се, че ви обезпокоих.
— Не — отговори същия нисък, отпаднал глас, който беше отговарял преди малко на напразните опити на Лъмли да започне разговор — Това е едно меланхолично занятие, и може би по-добре е да не се отдавам на него.
— Мога ли да запитам кой автор така ви е разчувствал?
— Това е само един том с поеми, не мога да се произнасям върху поезията. Но тук има мисли, които… които… — госпожа Темпълтън престана да говори изведнъж и Лъмли взе бавно книгата.
— А! — каза той, като впери поглед в заглавието, — моят приятел трябва да бъде много поласкан.
— Вашият приятел?
— Да, това е, както виждам, от Ърнест Малтрейвърс, един мой много близък приятел.