Обаче Флорънс имаше такова мнение за него, каквото шумните хора са склонни да имат за тихите. Освен това, тя искаше да заяви както на него, така и на всички останали, колко малко внимание обръща на титлите. С едно леко навеждане на главата тя се оттегли и протегна ръка на един мургав младеж, който я гледаше с такова почтително възхищение, каквото гордите жени не могат с достатъчно гордост да отблъснат.
— А, господине — каза тя на италиански, — много се радвам, че ви виждам. — Наистина е облекчение да се срещна с гений в една тълпа от нищожества.
Като каза това, богатата наследница седна на едно канапе, предназначено само за двама, и кимна на италианеца да се разположи до нея. О, как започна да тупти суетното сърце на Цезарини! — какви видения за любов, положение, богатство, блещукаха вече пред него!
— Почти си мисля — каза Кастручио, — че старите романтични дни са се върнали, когато една царица е оставяла принцове и военни, за да слуша някой трубадур.
— Ние сега срещаме все по-рядко трубадури и все по-често принцове и военни — отговори весело Флорънс, което беше в силна противоположност на хладното отношение към дука, — и, следователно, не е голям подвиг за една царица, като се отклони от глупостта и безвкусието и отиде към поезията и разума.
— А, не казвайте разум — каза Цезарини, — разумът е несъвместим със сериозния характер на силните чувства, — той е несъвместим с ентусиазма, с обожанието, несъвместим с мислите, които се навъртат около госпожица Флорънс Лейсълс.
Флорънс се изчерви и се намръщи леко, но грамадната разлика между нейното положение и това на младия чужденец, ведно с нейната неопитност, я накара да забрави веднага ласкателството, което би я оскърбило при друг случай. Тя обърна разговора на общи теми и заговори за италианската поезия с голяма разгорещеност и красноречие. Докато разговаряха така, един нов гост беше пристигнал и разговаряйки с лорд Саксингъм, започна да гледа продължително и любопитно към тях.
— Госпожица Флорънс действително много се е разхубавила — каза новият гост. — Не мога да си представя, че би могло да има в Англия по-красива от нея.
— Безспорно е много хубава, драги ми Лъмли — отговори лорд Саксингъм, — и също — надарена. Тя притежава много знания. Между нас казано, Лъмли, аз бих желал да я видя омъжена за човек със спокойни нерви като дук…, защото спокойните нерви са тъкмо това, от което има нужда. Забележете, близо от половин час флиртува с този странен авантюрист, само защото той пише сонети и е облечен като актьор на сцената!
— Това е слабост на женския пол, драги лорде — каза Лъмли, — те обичат да покровителстват, и всякакви странности ги привличат. Но струва ми се, като виждам неспокойните погледи, които моята красива братовчедка хвърля от време на време из стаята, че в нея има известно кокетство.
— В това си напълно прав, Лъмли — отговори лорд Саксингъм, като се засмя, — но няма да я мъмря дето съкрушава сърца и отхвърля предложения, ако най-после се съгласи и се установи в Дукството…
— В Дукството…! — повтори Лъмли разсеяно. — Добре, ще отида да се представя. Виждам, че се изморява вече с италианеца. Ще разменя с нея мисли относно Дукството, драги лорде.
— Добре, аз не смея да направя това — отговори бащата, — тя е едно отлично момиче, но богатите наследници са винаги особени. Много глупаво е от моя страна да се лиша от всякакъв контрол върху състоянието й. Ела да ме видиш скоро, Лъмли. Предполагам, че пак ще заминеш в странство?
— Не, ще се установя в Англия, но за проектите и плановете си ще поговорим по-нататък.
След като каза това, Лъмли се промъкна тихо до Флорънс. Имаше нещо у Ферърс, което беше забележително поради самата му простота. Ясните му и остри черти с късата коса и високото чело, абсолютната скромност в облеклото и безшумното, леко и себевладеещо се спокойствие в движенията му, бяха в силна противоположност с всичко у италианеца, до когото той сега стоеше, Флорънс погледна към него, малко удивена от натрапчивото му идване.
— А, не можеш да си спомниш за мен! — каза Лъмли, засмивайки се весело.
— О! — извика Флорънс. — Това си ти действително, драги братовчеде, скъпи Лъмли! Изглежда е минало цял век откак се разделихме.
— Не говори за векове — това е неприятна дума за един човек на моите години. Извинете, господине, ако ви обезпокоих.