— Хей, Малтрейвърс, колко зле изглеждаш!
— Бях зле, но имам подобрение. Както докторите препоръчват промяна на въздуха на обикновените болни, така и аз ще опитам промяна на навиците. Трябва да бъда деятелен; сегашното ми положение изисква активност. Засега ще трябва да оставя книгите. Виждаш ме в едно ново положение.
— Какво?
— Това на общественик. Влязох в Парламента.
— Учудваш ме! Поздравявам те и ти завиждам. Бих желал и аз да бъда в Парламента!
— Ти! Никога не съм мислил, че си обзет от политическа мания.
— Политическа! Не, но това е най-почтения начин да се живее щастливо върху гърба на обществото.
— Гледаш на въпроса по много особен начин. Но аз мислих някога, че си Бентамит, и че твоето мото е „Най-голямо щастие за най-много хора.“
— Най-голямото число за мен е единицата. Съгласен съм с питагорейците: „Съединението е най-съвършеният принцип за творчеството!“ Сериозно, как можеш да сгрешиш принципа на мнението с принципа на поведението? Аз съм Бентамит като логик, но щом изляза от кабинета сред открития свят, оставям спекулациите на другите и действам за себе си.
— Ти си поне повече искрен, отколкото разумен в тези си признания.
— Тук грешиш. Когато се афектираме и изглеждаме по-лоши, тогава ставаме популярни и ни считат за честни и практични хора. Грешката на моя чичо е дето е лицемер на думи: с това рядко се постига нещо. Бъди откровен в думите си и никой няма да подозира лицемерие в намеренията и действията ти.
Малтрейвърс погледна строго Ферърс. Нещо възбуди негодуванието му. Неприятен му беше платонизма в лесната мъдрост на стария му приятел. Но той почувства, почти за пръв път, че Ферърс беше човек, който ще се издигне в света, и въздъхна: заради света.
След един кратък разговор на различни теми беше съобщено за пристигането на Кливлънд. И Ферърс, който мислеше, че не може да извлече нищо от Кливлънд, скоро си отиде, Ферърс сега беше станал икономист на времето си.
— Драги ми Малтрейвърс — каза Кливлънд, когато останаха сами, — тъй много се радвам, че те виждам. На първо място защото разширяваш своята полезна кариера.
— Полезна ли… добре, така да е! Животът е тъй несигурен и тъй кратък, защото ние не можем твърде бързо да постигнем малкото, което той може да даде в необятното поле на красивото и честното. А и двете от тях принадлежат и образуват полезното. Но в политиката и в изкуството ни обкръжават опасни съмнения и мрак! Ако се отнесем снизходително към злоупотребите, излъгваме разума и честността ди; ако ги атакуваме, колко много и колко фатално може да разбърка това тържествения приет ред, който е главната част в обществения механизъм! Колко малко някой, чийто способности, да речем, не съвпадат с този груб път и с тази атмосфера, може да бъде улеснен в дейността си!
— Той може да направи много, дори без красноречие и труд. Може да направи много, ако даде пример сред една тълпа от егоистични претенденти и разгорещени фанатици, на един честен и свободен от страсти и пристрастия човек. Може да направи и още повече, ако служи заедно с представителите на литературата, ако се освободи чрез една амбиция, издигаща се над условията и изгодите. Може и да докаже, че спекулативното знание не е отделно от практическия свят, и да поддържа достойнството на незаинтересоваността, която трябва да принадлежи на науката. Но целта на научния морал е не само да се служи на другите, но и да се усъвършенства и нашата индивидуалност. Нашите собствени души са едно тържествено поверение на нашия живот. Ти ще имаш своя принос със своята опитност по отношение на човешките мотиви и активните хора. И каквито и допълнителни знания да придобиеш, ще станеш еднакво известен и еднакво полезен, независимо дали те ще бъдат съобщени чрез действия или чрез книги. Достатъчно за това, драги ми Ърнест. Аз дойдох да вечерям с теб и да ме придружиш тази вечер до една къща, където ще се чувстваш добре, и за която, вярвам, ще се заинтересуваш. Не, никакви извинения. Обещах на лорд Латимър да го запозная с теб. Той е един от най-известните хора, който ще те въведе в политическия живот.
Такава промяна на навиците, от кабинета — в сената, беше възприел Малтрейвърс и то в такова здравословно състояние, което обикновено би служило на много хора за извинение на мързела им. Той не можеше да бъде мързелив. Беше казал направо на Ферърс, че „действието е основната черта на неговото съществувание“. Ако специфичната му разгорещена и болезнена мисъл се беше отказала от ролята си да бъде един мъчителен господар на нервите и мозъка, то грубото и лесно следване на практическата политика би оставило въображението и интелекта да си почиват и би възбудило по-грубите качества и дарби, които въодушевяват без да изтощават. Така поне си мислеше Малтрейвърс. Той помнеше дълбоката мисъл на един от неговите любими германски писатели: „За да се поддържат духът и тялото в съвършено здраве, е необходимо да се свикне понякога с вземането на участие в обикновените дела на хората“. А анонимната кореспондентка? Дали нейните насърчения имаха някакво влияние върху решението му? Не знаем. Но, когато Кливлънд си отиде, Малтрейвърс отключи чекмеджето на масата и прочете наново последното писмо, което беше получил от непознатата. Последното писмо! Да, тези писма сега бяха станали чести.