Потръпнах. Скорпионите имат силно символно значение сред някои вярващи. И освен това никога не олицетворяват нещо добро или здравословно. Около подобен талисман могат да се направят много дребнави и злобни заклинания. Ако го носите на голо, острите му крачка непрекъснато ще ви дращят и подсещат, че талисманът е върху вас. Сухият шип на опашката може даже да се забие в кожата на човека, който се опита да ви прегърне. Рачешките му щипки ще се заплетат в космите по мъжката гръд или ще одраскат женските зърна. Гадно, неприятно нещо. Не злобно по своята същност, но не би ви помогнало за красиви и добри магии, ако носите подобен предмет около врата си.
Може би Виктор Селс се е забъркал в нещо сериозно, което е погълнало цялото му внимание. Магическото изкуство може да причини подобно нещо — особено с тъмните си страни. Отдаването му на подобни занимания в отчаянието си, след като е загубил работа, би могло да обясни внезапното му изчезване. Много начинаещи магьосници се опитват да се изолират с надеждата, че това може да им помогне по-добре да се концентрират. В действителност не помага, но все пак улеснява съсредоточаването на непривикналия или безволев ум.
А може би това не беше истински талисман. А по-скоро някаква дреболия или сувенир от пътуване до Мексико. Нямаше начин да разбера дали е средство за подобряване на концентрацията и насочването на магическата енергия, или е било използвано за заклинания — по ред причини аз лично не бих си послужил с подобно съмнително средство.
Трябваше да имам предвид тази грозотия, когато търся човека. Може нищо да не означава, но може и да има някакъв смисъл. Погледнах часовника. Минаваше три. Тъкмо време да проверя в местните морги дали при тях не се е озовал някой неидентифициран мъжки труп — щях да успея да свърша това, а после да отида до банката да внеса парите и да напиша чек на хазаина.
Взех телефонния указател и започнах да звъня по болниците — не беше обичайната ми практика, но не беше и особено трудно, като изключим обичайните проблеми при използването на телефона — пукане, смущения по трасето, примесване с чужди разговори. Ако нещо може да се обърка, то обезателно става.
Изведнъж ми се стори, че с крайчеца на окото си забелязах леко движение от страна на изсушения скорпион, който лежеше на бюрото. Примигнах и се вторачих в него. Не помръдна. Много внимателно насочих магическите си способности и като с невидима ръка започнах да опипвам за следи от заклинание или магическа енергия.
Нищо. Беше пресушен откъм магия, както и откъм живот.
Никой не може да каже, че Хари Дрезден се плаши от мъртви изсъхнали гадинки. Страшни или не, няма да им позволя да ме разсейват.
Побутнах го с телефонния указател, докато падна в едно чекмедже. Далеч от очите, далеч от сърцето.
Е, да, имам проблем със страшни, мъртви, отровни неща. Хайде, осъдете ме.
Глава 5
Кръчмата на Маканали е само на няколко преки от моя офис. Ходя там, когато съм под напрежение или разполагам с няколко долара повече, за да си позволя една хубава вечеря. Много нестандартни типове като мен ходят там. Собственикът, Мак, е свикнал с магьосниците и с проблемите, които създаваме. Не предлага нито телевизия, нито скъпи компютърни игри. Липсва даже джубокс. Мак държи само едно обикновено пиано. Шансовете то да се прецака заради нас са минимални.
Казвам „кръчма“ в най-добрия смисъл на думата. За да влезете, трябва да направите няколко крачки по стъпалата надолу и веднага се изправяте пред смъртната опасност да ви закачат твърде ниско въртящите се перки на вентилаторите от тавана. Ако сте висок като мен, се налага да се придвижвате внимателно. Около бара са наредени тринайсет високи столчета, а масите също са тринайсет. Тринайсет високо разположени прозореца пропускат малко светлина от улицата. Тринайсетте стенни огледала отразяват също толкова пъти смътния образ на редовните посетители и създават илюзия за по-голямо пространство. Тринайсет колони, резбовани със сцени от приказки и легенди от Стария свят, правят невъзможно ходенето по права линия, но също така ужким случайно пречупват енергийните потоци и разсейват в една или друга степен аурата, излъчваща се от мрачните, раздразнителни магьосници, и не позволяват тя да се прояви с неочаквани и странни ефекти. Цветовете са убити — землистокафяво и морскозелено. Когато за пръв път влязох при Маканали, се почувствах като вълк, завърнал се в старо леговище. Мак предлага най-добрата бира в града — собствено производство, обаче тъмна. Храната се готви на печка с дърва. И освен това можете лично да отидете до бара и да си вземете поръчката, когато е готова. Това място е тъкмо за мен.