Сюзан Родригес беше репортер на чикагския „Аркейн“ — жълт вестник, който се занимаваше с всички свръхестествени и паранормални събития в Средния Запад. Най-често това, което пишеха, звучеше като: „Човекът маймуна забелязан с незаконното отроче на Елвис Пресли“ или „Мутиралият призрак на Кенеди отвлича омагьосано момиче скаут“. Но понякога, много рядко, „Аркейн“ отразяваше нещо истинско, като „Нашествието на невидимите“ от 1994 г., когато целият град Милуоки просто изчезна за повече от два часа. Правителствените спътникови снимки показаха долината на реката, обрасла с дървета и лишена от всякакво човешко присъствие. Всички връзки замлъкнаха. След няколко часа градът се появи отново и никой от неговите жители не беше усетил нищо.
Тя се въртеше около мен и по време на посещението ми в Брансън миналата седмица. Изобщо започна да се влачи след мен още от времето, когато ме интервюира малко след като бях отворил офиса си. Трябваше да й го призная — имаше инстинкт. И достатъчно любопитство да си създава непрекъснато проблеми. При първата ни среща към края на интервюто ме подлъга да я погледна в очите — млад репортер, който иска да види интервюирания под друг ъгъл. Но след като разменихме погледи, тя беше тази, която припадна.
Сега обаче ми се усмихна. Харесвах усмивката й. Придаваше интересна форма на устните й, които и иначе си бяха много привлекателни.
— Трябваше да останете за шоуто — каза тя. — Беше много впечатляващо.
Тя постави чантата си на бара и се поизправи на столчето си.
— Не, благодаря — отговорих й аз. — Сигурен съм, че нямаше да ми хареса.
— Редакторката ми много похвали репортажа. Дори смята, че ще спечели някаква награда.
— Представям си — казах аз. — Мистериозни видения обладават надрусана кънтри звезда. Истинска, сурова паранормална журналистика.
Погледнах към нея и тя срещна погледа ми без страх. Но не ми позволи да разбера дали подигравката ми я беше смутила.
— Разбрах, че днес са ви извикали за нещо от управлението — каза тя. Наведе се напред, така че лесно бих могъл да надникна в деколтето й под интересен ъгъл. — Много бих искала да чуя нещо за това, Хари. — Усмивката й стана многообещаваща.
Почти й отговорих със същата усмивка.
— Съжалявам — казах аз. — Подписал съм договор за конфиденциалност.
— Нещо неофициално тогава — настоя тя. — Според слуховете тези убийства били доста сензационни.
— Не мога да ви помогна, Сюзан — отговорих аз. — Дори и да ме разчекнат с диви коне, пак няма да ви кажа.
— Само един намек — продължи да настоява тя. — Една думичка. Нещо, споделено между двама души, които много се привличат.
— И кои може да са тези двама души?
Тя се облегна на бара, подпря брадичка на ръката си и ме загледа с присвити очи под плътните си дълги мигли. Едно от нещата, които ми харесваха в нея, беше, че въпреки че използваше своя чар и женственост в преследването на различни истории, въобще нямаше представа колко е привлекателна — бях се нагледал на това през последната година.
— Хари Дрезден — каза тя, — вие ме влудявате. — Присви очи още малко. — Дори не удостоихте деколтето ми и с най-бегъл поглед — упрекна ме тя.
Отпих от бирата си и дадох знак на Мак да донесе и на нея.
— Виновен.
— Повечето мъже вече да са захапали въдицата — оплака се тя. — Какво ви става, Дрезден?
— Аз съм чист по сърце и душа — отговорих аз. — Никой не може да ме корумпира.
Тя ме погледна разочаровано за миг. После отметна назад глава и се разсмя. Имаше красив смях — гърлен и плътен. Тогава погледнах към гърдите й, макар и само за секунда. Чистото сърце и душа са донякъде, но накрая хормоните си казват думата. Не съм тийнейджър, но не съм и някакъв експерт в тази област. Изцяло съм съсредоточен в работата си и нямам много време за срещи и флиртове с нежния пол. Когато се е случвало, не е било много сполучливо.
Сюзан беше качествена мацка — красива, умна, привлекателна, мотивите й бяха ясни и прости и тя съвсем почтено преследваше целите си. Флиртуваше с мен по-скоро защото се нуждаеше от информация, а не защото й харесвах. Понякога успяваше. Друг път — не. Но сега новината беше прекалено гореща, за да могат „Аркейн“ или Сюзан да се доберат до нея — ако Мърфи разбереше, че съм подшушнал нещо за случая, щеше да сложи сърцето ми между две филийки и да го схруска вместо сандвич.