Кръгът върши и още нещо — пречи на разните магически създания като елфите, дори и демоните, да преминават през него. Хитро, нали? Обикновено се използва точно за това. Доста по-трудно е да се направи кръг, който да ги задържи вътре. Тогава на помощ идва кръвта. Тя носи сила. Ако вземете малко кръв от някого, тя носи метафизично значение, един вид енергия. Може да е съвсем малко, но е достатъчно, за да затвори кръга.
Сега знаете как се прави това. Не ви препоръчвам обаче да пробвате у дома. Винаги нещо може да се обърка.
Скрих се зад дърветата и извиках името на елфа, който ми трябваше. Много ритмична последователност от срички — всеки път когато го срещах досега, той отговаряше на повикването Тут-тут. Напрегнах волята си да извикам името му, за да се превърне в зов, който ще го накара да се приближи едва ли не по собствено желание. Или поне на теория беше така.
Какво му беше името ли? Моля ви, да не си въобразявате, че магьосниците дават информация просто така? Нямате представа през какво съм минал, за да се сдобия с него.
Десетина минути по-късно Тут запърха над водите на езерото Мичиган. В първия момент го взех за отражение на луната върху леките вълни на езерото. На ръст беше около петнайсетина сантиметра. Имаше сребристи крилца на водно конче и бледо, красиво човешко лице, съответстващо на великолепието на елфите. Заобиколено беше от лек светлинен ореол. Косата му приличаше на къдрава сребриста пурпурна грива, като перата на райска птица.
Тут много обичаше хляб, мляко и мед — често срещан порок сред по-нисшите елфи. Те не могат да си доставят мед от пчелните кошери, а след като високите технологии превзеха млечните ферми, в техния свят настъпи истински глад за естествено мляко. Излишно е да обяснявам, че не са в състояние да отглеждат жито, да го жънат и да го мелят на брашно за хляб.
Тут се приближи предпазливо до земята, оглеждайки околните дървета. Не ме видя. Облиза се и потри жадно коремчето си, обикаляйки в кръг над миниатюрния сервиз. Щом грабне хляба и го затворя в кръга, ще мога да се пазаря с него за информация срещу освобождаването му. Тут стоеше много ниско в йерархията на неговия свят. Но ако някой би могъл да знае нещо за Виктор Селс, това беше той. Или поне щеше да знае кой може да е видял нещо.
Тут се посуети още малко, летейки все по-близо напред-назад над храната. Елфи и мед. Пеперуди и пламък. Тут се беше хващал вече няколко пъти на тази примамка, но на елфите не им беше в природата да помнят дълго време подобно нещо или да променят подобаващо поведението си. Независимо от това, чаках със затаен дъх.
Накрая елфът се спусна, грабна хляба, натопи го в меда и лакомо го задъвка. Кръгът се затвори с щракане, което едва достигна до мен.
Въздействието му върху Тут беше светкавично. Той изпищя почти като заек, хванат в капан, и се стрелна към езерото с яростно размахване на крила. Но на края на кръга се блъсна в нещо като тухлена стена и около него се посипаха цял облак сребристи прашинки. Тут изгрухтя и падна на малкия си задник на земята.
— Знаех си аз — извика той, когато излязох зад дърветата. Гласът му беше писклив, по-скоро детски, а не като преувеличените писъци на елфите от анимационните филми. — Сега си спомням къде съм виждал преди този сервиз. Ти, грозен, долен, дългонос, плоскостъп смъртен червей.
— Хей, Тут — казах аз. — Помниш ли предишната ни сделка, или трябва да започваме всичко отначало?
Тут ме погледна предизвикателно и тропна с крак. Вдигна се ново облаче от сребристи прашинки.
— Пусни ме — поиска той. — Или ще кажа на Царицата!
— Ако не те пусна — възразих аз, — няма да можеш да кажеш на Царицата. И знаеш много добре какво ще си помисли тя за глупавия елф, който се е оставил да бъде съблазнен от малко хляб, мед и мляко.
Тут кръстоса заплашително ръце на гърдите си.
— Предупреждавам те, смъртни човече. Пусни ме веднага или ще усетиш ужасната, непобедима сила на магията на елфите. Зъбите ти ще изгният в устата. Ще ти извадя очите от орбитите. Ще ти напълня устата с тор и ушите с червеи.
— Хайде, кажи си всичко — отговорих аз. — След това можем да обсъдим какво трябва да направиш, за да излезеш от кръга.
Заплахите му бяха чист блъф. Винаги съм му го казвал, но той вероятно не помнеше. Ако живеете няколкостотин години, започвате да забравяте някои дреболии. Тут се намуси и ритна отново земята.