Това вече беше смущаващо. Представих си дузина елфи, които се въртят около апартамента ми и надничат като воайори през прозорците. Трябва да взема мерки това да престане. Не че се страхувах от тях, но така, за всеки случай.
— Моля те, Тут, кажи ми — въздъхнах аз.
— Добре де — изписка той.
Протегнах ръка с дланта нагоре и той кацна по средата. Едва почувствах тежестта му, но усещането, че е там, премина като ток през кожата ми. Той ме погледна безстрашно в очите — елфите нямат душа и не могат да надникнат в човешката, дори не могат да я видят.
— Така — каза Тут. — Говорих със Синьоцветко, който питал Червеноско, а пък той се обърнал към Мег О’Аспенс, която му казала, че Златоочко се повозил на колата за доставка на пици, когато дошла тук предната нощ. — И Тут гордо изпъчи гърди.
— Колата за пици? — попитах слисан.
— Пица — изкрещя Тут радостно. — Пица! Пица! Пица!
Размаха отново криле и аз се опитах да опазя очите си от сребристите прашинки, преди да почнат да сълзят.
— Елфите обичат ли пица?
— О, Хари — отвърна той, останал почти без дъх. — Ти никога ли не си опитвал пица?
— Разбира се, че съм — казах аз.
Тут се засегна.
— И не си запазил едно парченце за нас?
Въздъхнах.
— Виж какво. Може скоро да ви донеса пица за благодарност, че ми помогнахте.
Тут започна да подскача радостно по пръстите ми.
— Да, да! Само да кажа на другите. Ще видим тогава дали ще се подиграват на Тут!
— Тут — казах аз, опитвайки се да го успокоя, — а нещо друго видели ли са?
Тут се закиска, като си придаваше многозначително изражение.
— Той каза, че имало някакви смъртни, които спортували и искали да си възстановят силите.
— Коя фирма е доставила пицата, Тут?
Елфът примигна и ме погледна, като че ли съм най-големият глупак.
— Хари, колата за пици. — След това полетя нагоре и изчезна зад дърветата.
Въздъхнах. Тут не можеше да различи „Домино“ от „Пица Хът“. Той нямаше база за сравнение и не можеше да чете — повечето елфи упорито отричаха писаното слово.
И така, разполагах с две следи. Някой е поръчал пица. Това означаваше поне две неща. Първо, че тук е имало хора предната нощ, и второ, че някой ги е видял и е разговарял с тях. Може би дори ще успея да открия шофьора, който е доставил поръчките, и да го питам дали е видял Виктор Селс.
Втората следа беше казаното от Тут, че „смъртните са спортували“. Елфите не ценят особено навика на смъртните да се отдават на спортни занимания, освен ако в тях няма разголване и сладострастие. Те обичат да дебнат тийнейджъри, които се натискат, и да си правят шеги с тях. Ако въобще може да се говори за „спорт“ в случая, вероятно Виктор е бил тук с някоя любовница.
Започнах да мисля, че Моника Селс се заблуждава. Нейният съпруг не се е скрил тук, за да се упражнява в магьосничество, независимо от наличието на съмнителния талисман. Той се е спотаил в това любовно гнезденце с приятелката си, подобно на всеки друг съпруг, отегчен от скучния и еднообразен живот с половинката си. Не е достойно за възхищение, но поне е разбираемо.
Единственият проблем беше как щях да кажа на Моника. Имах чувството, че тя нямаше да повярва на подобно сведение.
Събрах чинийката, чашката и купичката и ги прибрах в черната найлонова раница заедно със сребърния нож. От дългото ходене краката вече ме боляха и с нетърпение очаквах да се прибера вкъщи и да се наспя.
В този момент от мрака изникна мъж с изваден меч в ръката, без никакъв предупредителен звук или полъх на магия да оповести неговото появяване. Той беше висок колкото мен, но едър и широкоплещест и движеше огромното си тяло с някакво особено достойнство. Вероятно петдесетинагодишен, с посребряла на кичури коса, наметнат с дълго черно палто, подобно на моето, а панталонът и сакото му бяха издържани в тъмни цветове — въгленовочерно и тъмносиньо. Носеше искрящо бяла риза, която би била по-подходяща за смокинг. Имаше опасни сиви очи, заобиколени от леки бръчки. Луната се отразяваше в тях със същите отблясъци, както от сребристата повърхност на меча. Той тръгна решително към мен и заговори със спокоен тон:
— Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, безотговорното използване на собствени имена, за да се постави някой в подчинение, е нарушение на Четвъртия Закон на магията. Предупреждавам те, че си под Проклятието на Дамокъл. Следващо нарушение на закона няма да бъде търпяно. Присъдата за него е смърт от посичане с меч и ще бъде изпълнена незабавно.