Така че поех пресметнат риск и го ударих колкото се може по-силно със свободната си ръка.
Мисля, че ударът го изненада повече от всичко друго. Той отстъпи крачка назад, за да не бъде изненадан отново, и само примигна. Изтри устата си с ръка и когато разтвори пръстите си, по тях имаше кръв.
Стъпих здраво на краката си и се изправих пред него, избягвайки погледа му.
— Не ме докосвай.
Морган продължаваше да ме гледа. След това видях, че лицето му се сгърчи от гняв и вените на слепоочията му се издуха.
— Как смееш? — каза той. — Как смееш да ме удряш?
— Не беше кой знае колко силно — отговорих аз. — Ако говориш от името на Съвета, бих се отнесъл към теб с цялото дължимо уважение. Но не мога да те търпя, когато се заяждаш по лични причини.
Видях как от ушите му буквално излезе пара, когато се замисли върху отговора ми. Потърси причина да ме нападне, но разбра, че според закона няма никакви основания да го направи. Споменах ли вече, че не беше много умен? И държеше много да се спазва законът.
— Ти си откачен, Дрезден — изплю той накрая. — Арогантен и луд.
— Може и така да е — отговорих аз.
Напрегнах се в готовност да хукна колкото може по-бързо. Не обичам да бягам от това, което ме плаши, но също така не обичам да участвам в обречени схватки, а Морган ме превъзхождаше с опит и с поне петдесет кила. Нямаше точка в закона, която да те предпази от него, и ако проумееше това, можеше да предприеме нещо. Крошето, което му праснах, го изненада, но едва ли щях да успея да го повторя.
— Снощи някой е убил двама души с помощта на магия. Дрезден, аз мисля, че си ти. И когато разбера как точно е станало и го свържа с теб, ще умреш, преди да успееш да направиш заклинание срещу мен. — Морган изтри кръвта от устните си.
Беше мой ред да примигна. Опитах се да превключа скоростите в мозъка си, за да се справя със смяната на темата. Магьосник е извършил убийство. А аз бях магьосник, вече осъждан за това, че съм убил посредством магия, и само благодарение на клаузата за самоотбрана бях отървал кожата. Полицаите винаги подозират най-напред рецидивистите, преди да се насочат към други заподозрени. Поне що се отнася до мен, Морган мислеше като полицай.
За него аз бях само опасен лъжец.
— Това не е сериозно — възразих аз. — Мислиш, че аз съм го извършил?
Той се усмихна подигравателно. В гласа му звучеше презрение и абсолютна увереност.
— Не се опитвай да го криеш, Дрезден. Сигурно смяташ да се измъкнеш с някоя измама, която старците от Съвета няма да могат да разгадаят. Но този път грешиш. Ние ще разберем как си го направил и ще стигнем до теб. И този път ще направим така, че никога вече да не можеш да навредиш.
— Хайде, стига — прекъснах го аз. Беше трудно, много трудно да поддържам тона на гласа си толкова игрив, колкото ми се искаше. — Не съм го направил. И освен това помагам на полицията да открие извършителя.
— Полицията? — попита Морган. Той присви очи в усилие да разгадае изражението ми. — Като че ли те могат да се справят с подобен случай. Няма да ти бъдат от полза. Дори ако нагласиш нещата така, че някой да попадне под законите на смъртните вместо теб, Белият съвет ще се погрижи справедливостта да възтържествува. — Очите му излъчваха фанатичен блясък.
— Както и да е. Виж, ако откриеш нещо относно убиеца, което би могло да бъде от полза за полицията, ще ми се обадиш, нали?
Морган ме изгледа с дълбоко отвращение.
— Искаш от мен да те предупредя, когато подозренията ни падат върху теб, Дрезден? Вярно, млад си, но не подозирах, че си толкова глупав.
Прехапах устни, за да не изстрелям очевидния отговор. Морган вече беше на ръба да избухне. Ако бях осъзнал колко яростно искаше да ме хване в издънка, нямаше да налея масло в огъня и да го ударя по устата.
Добре де. Може би пак щях да го направя, но не толкова силно.
— Лека нощ, Морган — сбогувах се аз, преди голямата ми уста да ми навлече още неприятности.
Движението му беше по-бързо, отколкото можеше да се очаква от човек на неговата възраст. Юмрукът му срещна челюстта ми със свръхзвукова скорост и аз се намерих на земята, като марионетка с прерязани конци. Доста време единственото, което можех да правя, беше да дишам. Морган стърчеше над мен.