— Боб…
— Хари — напомни ми Боб, — аз прелъстявах пастирки, когато ти не си бил нищо повече от трепване на клепача на прапрадядо ти. Знам какво правя.
Въздъхнах, изтощен от споровете с него.
— Добре, добре. Текила. — Взех бутилката и отмерих осем унции, поглеждайки към черепа.
— Добре. Сега сложи три унции черен шоколад.
— Шоколад? — усъмних се аз.
— Мацките си падат по шоколад, Хари.
Измрънках, по-скоро нетърпелив да свърша с тази история, и продължих да отмервам съставките. Добавих капка парфюм (марка, която харесвах), унция накъсана дантела и последната въздишка от дъното на стъклен буркан. След като изсипах и малко светлина от свещ, отварата започна да блести в златисторозово.
— Супер — каза Боб. — Сега трябва да посипем и малко пепел от страстно любовно писмо.
Примигнах.
— Ъъъ, Боб, запасите ми от такива материали са оскъдни.
Боб въздъхна.
— Мога да си представя. Провери на рафта зад мен.
Погледнах и намерих там няколко любовни романчета, чиито корици бяха изпъстрени с картинки на неустоимо сладостна плът.
— Тези ли? От къде ги докопа?
— От последната ми разходка — отговори закачливо Боб. — Седемдесет и четвърта страница, абзацът, който започва с: „Нейните млечнобели гърди…“. Откъсни страницата, запали я и посипи отгоре пепелта.
— И това ще подейства?
— Жените умират за такива неща. Имай ми доверие.
— Добре — въздъхнах аз. — Това ли е духовната съставка?
— Аха — каза Боб. Той се люлееше възбудено напред-назад. — Остава само една лъжичка диамантен прах и сме готови.
Потърках си очите.
— Диамант? Нямам никакви диаманти, Боб.
— Така си и мислех. Ти си евтинджия, затова жените не те харесват. Вземи една петдесетачка и я накъсай на дребни парчета.
— Петдесетдоларова банкнота? — попитах аз.
— Парите — потвърди Боб — действат много възбуждащо.
Млъкнах и извадих от джоба си последните петдесет долара, започнах да ги късам и да пускам парченцата в отварата.
Следващата стъпка беше най-трудната. Веднъж размесени всички съставки, е нужно да им се вдъхне достатъчно енергия, за да се активират. Не е толкова важен физическият състав на сместа — от значение е какъв смисъл носят съставките и какво е значението им за този, който прави отварата, както и за този, който ще я използва.
Магическата енергия може да произлиза от различни места. Понякога това са природни забележителности като вулкана на връх Сейнт Хелънс или прочутия гейзер в Йелоустоун, или пък някоя събираща енергията точка като Стоунхендж. Най-добрата магия идва отвътре. Понякога е чисто умствено усилие или сурова воля. Понякога е чувство и усещане. Всичко това действа както праханът за разпалването на огън.
Разполагах с достатъчно грижи за разпалване на магия, а също и с тревоги и упорство. Прошепнах необходимата молитва на развален латински над отварите и започнах да я повтарям отново и отново, докато почувствах вътре в себе си как постепенно съпротивлението започва да нараства. Събрах всичките си грижи, ядове и упорство и ги хвърлих срещу съпротивлението, подсилвайки ги със силата и тона на думите си. В един миг магията излетя от мен като вълна, като изплискана течност.
— Това е любимият ми момент — каза Боб, когато и от двете отвари изригнаха зелени пари и пяна започна да прелива над ръбовете на купите.
Отпуснах се на един стол и зачаках отварите да се успокоят. Бях останал без сили, като че ли съм пренасял цял товар тухли на раменете си. Когато престанаха да врят, изсипах всяка отвара в отделна бутилка с винт и старателно и четливо ги надписах с неизтриваем маркер. Откакто навремето, когато се опитвах да си пусна прилична брада, бях сбъркал отвара за невидимост с течност за подхранване на косъма, внимавам много да не объркам шишенцата.
— Няма да съжаляваш, Хари — ме увери Боб. — Това са най-добрите отвари, които някога съм правил.
— Аз ги направих, а не ти — сопнах му се в отговор.
Бях толкова уморен, че не исках такива дребни спорове да ми попречат да се пъхна бързо в леглото.
— Добре де — отговори Боб. — От мен да мине.
Обиколих стаята и загасих всички горелки и бензиновия нагревател и се изкачих по стълбата обратно на партера, без да кажа нито дума повече. Боб остана да се киска самодоволно.
Едва се добрах до леглото и се строполих върху него. Мистър има навик да се сгушва в краката ми. Почаках го и след секунда той се намести и замърка като моторче.