Пазачът зад вратата беше едър мъж, не особено висок, но напомпан здраво с огромни мускули, които криеше под скъпия си костюм. Огледа ме с поглед на куче, което се кани да нападне, и попита иззад вратата:
— Имате ли уговорена среща?
— Не — отговорих аз. — Но мисля, че Бианка ще пожелае да ме види.
Той не се впечатли.
— Съжалявам. Но Бианка не е вкъщи тази вечер.
Нещата вечно се усложняват. Вдигнах рамене, сключих ръце и се наведох над капака на мотора на „Костенурката“.
— Както кажете. Ще трябва да почакам тук, докато дойде аварийната кола, за да ме изтегли от вашата алея.
Той ме погледна и очите му се свиха до тънки цепки от усилието да мисли. Очевидно мислите му стигнаха до мозъка, там бяха обработени и върнати обратно с инструкцията „Прехвърли отговорността“.
— Ще предам за вас — каза той.
— Чудесно — одобрих това аз. — Няма да съжалявате.
— Името ви? — изръмжа той.
— Хари Дрезден.
Дори и да знаеше името ми, това не му пролича. Погледна към мен и „Костенурката“, отдръпна се навътре, извади мобилен телефон и го залепи до ухото си.
Заслушах се. Това не е много трудно. Днес вече никой не го прави, но можете да изострите сетивата си значително, ако се упражнявате достатъчно дълго.
— Някакъв тип твърди, че Бианка ще иска да разговаря с него — казваше пазачът. — Казва се Хари Дрезден. — Той замълча за момент и единственото, което успях да доловя през бръмченето, беше, че гласът от другата страна е женски. — Аха — каза пазачът и погледна към мен. — Аха — повтори той. — Добре, добре, ще го пусна. Разбира се, госпожо.
Бръкнах през прозореца на „Костенурката“ и извадих бастуна си. Подпрях го на плочките до мен и почуках няколко пъти с него, като че ли проявявам нетърпение.
Пазачът се обърна към мен, наведе се и натисна някакъв бутон. Нещо забръмча и вратата започна да се отваря.
— Заповядайте, господин Дрезден — каза той. — Мога да повикам да изтеглят колата ви, ако искате.
— Супер — казах аз и му дадох номера на сервиза на Майк.
Посъветвах го да каже, че колата е на Хари. Пазачът старателно си записа всичко това в малък бележник, който извади от джоба си. През това време аз го заобиколих и се запътих към къщата, почуквайки с бастуна на всяка крачка.
— Чакайте! — каза той спокойно и самоуверено.
Хора, които говорят така авторитетно, сигурно имат оръжие под ръка. Спрях.
— Оставете бастуна — каза той. — И вдигнете ръцете. Трябва да ви претърся, преди да ви пусна.
Въздъхнах и изпълних нарежданията му. Той започна да ме опипва. Не се извърнах към него, но можех да подуша метала на неговия пистолет. Намери ножа и го взе. Пръстите му се докоснаха до синджирчето на врата ми.
— Какво е това? — попита той.
— Пентаграм — отговорих аз.
— Покажете ми го. Използвайте само едната ръка.
С лявата си ръка бръкнах под ризата и му показах моята сребърна петолъчна звезда, оградена от окръжност, самото съвършенство на геометрията. Той изсумтя и каза:
— Добре. — Претърсването продължи. Намери пластмасовото шише. Извади го от джоба ми, отвори капачката и го помириса. — А това какво е?
— Здравословна кола — казах аз.
— Мирише много гадно — каза той, завъртя обратно капачката и пъхна шишето в джоба ми.
— А бастуна?
— Ще си го получите на излизане — отговори той.
Дявол го взел. Бастунът и ножът бяха единствените физически средства за защита. За всичко друго, което носех, трябваше да разчитам изцяло на магия, а понякога това е доста хазартно. Това беше достатъчно да ме стресне.
Е, Фидо, мъжът от охраната, беше пропуснал някои неща. Най-напред чистата бяла кърпичка в джоба ми. Освен това допусна да вляза с пентаграма на врата. Сигурно е решил, че щом не е кръст или разпятие, не мога да го използвам, за да държа Бианка на разстояние от мен.
Което не беше вярно. Вампирите (и останалите подобни създания) не реагират само на съдържанието на символите, а повече на силите, произлизащи от вярата в тях. Не бих могъл да се опазя от вампир комар с моята вяра във Всемогъщия, защото между нас няма връзка. Но пентаграмът е символ на самата магия и аз много силно вярвам в нея.
И освен това Фидо не съобрази какво представлява спасителната ми отвара. Бианка би трябвало да научи охранителите си да обръщат повече внимание на свръхестествените неща и как точно да ги откриват.