Миг след това пред мен застана Бианка, оправяйки скромно роклята си, кръстосала пред себе си ръце, като че ли й беше студено. Гърбът й беше изправен, а очите все още гневни. Но не беше по-малко красива, отколкото преди минути, нито една черта или форма не бяха променени. За мен обаче великолепието беше разрушено. Тя още имаше същите тъмни, бездънни и чужди очи. Но аз винаги щях да запомня истинския й вид, който се криеше под тази човешка маска.
Станах и оправих стола. След това заобиколих масата, застанах с гръб към нея и й поднесох стола да седне, точно както бях направил при появяването й в стаята.
Тя ме погледна продължително и лицето й смени няколко изражения. Беше видимо разочарована, че не обръщам никакво внимание на външния й вид, и това си личеше. След това се изправи гордо и се разположи грациозно и царствено на стола, въпреки че цялата трепереше от ярост. Правилата на Стария свят за възпитание и гостоприемство важаха все още — но докога ли?
Върнах се при стола си, взех бялата кърпичка и се заиграх с нея. Бианка гневно я погледна и облиза отново устни с език, който вече изглеждаше човешки.
— Така. А сега ми разкажи за Дженифър и Томи Том — започнах аз.
Тя поклати глава с насмешка.
— Мога да ти кажа това, което съобщих и на полицията. Не знам кой би могъл да ги убие.
— Хайде, Бианка. Ние нямаме какво да крием. Не принадлежим към света на смъртните.
Повдигна гневно вежди.
— Ти си единственият в този град, който притежава необходимите познания да произнесе подобно заклинание. Ако не си ти, нямам идея кой друг може да бъде.
— Нямаш ли неприятели? Някой, който би искал да упражни натиск върху теб?
Устните й се разтеглиха горчиво в нещо като усмивка.
— Естествено. Но никой от тях не би успял да направи това, което се случи с Томи и Джени. — Тя почука с нокти по масата, оставяйки леки следи в дървото. — Не бих оставила толкова опасни врагове да се въртят наоколо. Поне не задълго.
Облегнах се намръщено назад в стола и положих максималните усилия, на които съм способен, да не издам колко съм уплашен.
— Какво знаеш за Томи Том?
Тя потръпна с раменете си, чисти като порцелан и почти толкова крехки.
— Ти може би смяташ, че той просто е телохранител на Джони Марконе, господин Дрезден. Но вътре в себе си Томи беше много нежен и внимателен човек. Държеше се много добре с дамите. Отнасяше се към тях като с истински личности. — Тя се огледа наоколо, без да вдига погледа си. — Като с човешки същества. Не бих приела за клиент някого, който не е джентълмен, но Томи беше по-добър от повечето. Срещнах го за първи път преди години на съвсем друго място. Винаги се стараех да му осигуря някого да се погрижи за него, когато имаше нужда от компания.
— Ти ли изпрати при него Дженифър онази нощ?
Тя кимна с каменно изражение. Ноктите й потропаха по масата, оставяйки нови следи по дървото.
— Той срещаше ли се редовно с някоя друга жена? Някоя, с която е разговарял и пред която е споделял неща от своя живот?
Бианка поклати глава.
— Не — каза тя. Но след това се намръщи.
Аз я наблюдавах, играейки си небрежно с кърпичката. Очите й се стрелнаха към нея, а след това се спряха на моите.
Дори не трепнах. Посрещнах бездънния й поглед и изкривих устни в усмивка, за да покажа, че мога да извадя от ръкава още някой фокус, ако тя реши отново да ме нападне. Видях гнева и яростта й в един момент, когато успях да надникна вътре, открих и причината за тях. Тя беше бясна, че съм видял истинския й образ, ужасена и потресена, че съм успял да смъкна маската и да открия съществото, скрито под нея. И се страхуваше, че със силите, с които разполагам, мога завинаги да я лиша от прикритие.
Повече от всичко на този свят Бианка държеше да е красива. А тази вечер бях разбил илюзиите й. Бях разтърсил малкия й позлатен свят. Със сигурност нямаше да ми го прости никога.
Потрепери и отклони поглед встрани, бясна и уплашена да не би да проникна по-дълбоко в нея — или тя в мен.
— Ако не беше дадената дума, Дрезден — прошепна тя, — бих те убила на мига.
— Това би било много злощастно — отговорих аз твърдо. — Би трябвало да знаеш рисковете от предсмъртното проклятие на магьосник. Ти също имаш какво да губиш, Бианка. И дори да успееш да ме отстраниш, кълна се в прелестното ти задниче, че ще те завлека в ада заедно с мен.