— Как се запознахте с Дженифър Стантън?
Тя ме изгледа под дългите си мигли.
— Бяхме интимни.
Хм.
— Вие сте работили заедно при Бианка.
Линда изпусна още дим.
— Тази превзета малка кучка. Да. Работех с Джен. Дори известно време имахме обща стая. Деляхме едно легло. — Тя сви устните си кокетно и пропусна през тях един тих и трептящ, но порочен смях.
— Познавахте ли Томи Том? — попитах аз.
— О, да. Беше фантастичен в леглото. — Наведе очи и се размърда на седалката, протягайки едната си ръка навътре, така че излезе извън погледа ми. — Той беше редовен клиент. Май два пъти месечно двете с Джен отивахме при него и си организирахме малко парти. — Тя се наведе към мен. — Той умееше неща, които побъркваха всяка жена и я превръщаха в истинско животно, Хари Дрезден. Знаете какво имам предвид. Да пъшка и да крещи от възбуда.
Тя наистина ме подлудяваше. Гласът й възбуждаше такива сънища, които не бихте искали да забравите на сутринта. Изражението й обещаваше неща, които не бих споделил с други, ако ми дадеше такъв шанс. „Работата, Хари. Занимавай се само с работата си.“
Има дни, в които наистина я мразя тази работа.
— Кога за последно разговаряхте с нея?
Тя дръпна отново от цигарата, но този път забелязах как пръстите й леко потрепериха. Преодоля го, но все пак недостатъчно бързо. Очевидно беше нервна. Толкова нервна, че чак трепереше и аз най-сетне проумях защо. Държеше се като уличница, за да предизвика реакцията на жлезите ми, а не на мозъка, защото се опитваше да скрие нещо.
И аз съм човек, нечие хубаво лице или тяло лесно могат да отвлекат вниманието ми като на всеки друг млад мъж. Линда Рандал беше много добра в тези номера. Но не обичам да ме правят на глупак.
И така, госпожице Секс Богиня. Какво криете?
Прочистих гърлото си и попитах отново:
— Кога за последен път говорихте с Дженифър Стантън, госпожице Рандал?
Тя ме погледна с присвити очи. Съвсем не беше глупава. Разбра, че съм я разгадал и съм прозрял претенциите й. Флиртаджийското й поведение се изпари.
— Полицай ли сте? — попита тя.
Поклатих глава.
— Честна дума, опитвам се само да разбера какво е станало с нея.
— По дяволите — каза тя меко. Хвърли фаса от цигарата на асфалта и издуха цял облак дим. — Вижте какво. Ако ви кажа нещо и видя, че се приближава полицай, въобще не ви познавам. Ясно ли е?
Кимнах.
— Чухме се с Джен в сряда вечерта. Тя ми се обади. Било рожденият ден на Томи. Искаше да се съберем тримата. — Изкриви уста в гримаса. — Нещо като тържество.
Погледнах я и се наведох към нея.
— Отидохте ли?
Очите й блуждаеха нервно, като на котка, затворена в малка стая.
— Не — каза тя. — Бях на работа. Искаше ми се, но…
— Тя каза ли нещо необичайно? Нещо, което да ви накара да помислите, че е в опасност?
Поклати отново глава.
— Не, нищо. Напоследък не се чувахме много често. Виждах я рядко, след като напуснах „Кадифения салон“.
Намръщих се.
— Знаехте ли дали се занимава с нещо друго? Да се е забъркала в нещо, което може да й създаде неприятности?
Тя поклати глава.
— Не. Тя не се занимаваше с такива неща. Не е в нейния стил. Беше много сладка. Повечето момичета се уморяват и започват да се тормозят, господин Дрезден. Но при нея не беше така. Тя по някакъв начин караше хората да се чувстват добре. — Погледна встрани. — Аз не можех така. Просто се махнах.
— Нищо ли не можете да ми кажете? Не се ли сещате за нещо?
Тя стисна устни и поклати глава. Поклати я отново, докато ме лъжеше. Бях съвсем сигурен. Тя се затваряше, стягаше се, а ако наистина нямаше какво да ми каже, защо се опитваше да скрие нещо? Може би знаеше нещо — освен ако не се съпротивляваше, защото по някакъв начин бях засегнал чувствата й — също както при Бианка. Така или иначе, нямаше да ми каже нищо повече.
Свих разочаровано юмруци. Ако Линда Рандал няма информация за мен, бях попаднал в задънена улица. Бях я засегнал — втора жена за една и съща вечер. В серия си, Дрезден, въпреки че едната от тях не беше човешко същество.
— А защо — изплюх камъчето аз, преди даже да си помисля, — защо бяха нужни тези флиртаджийски номера?
Тя ме погледна и се усмихна. Усетих как се промени веднага и на преден план отново излезе чувствената й привлекателност, също както преди малко — но този път дори не се опита да прикрие погнусата, която изпитваше към себе си. Отклоних бързо погледа си от очите й, защото не исках да видя нищо повече, не изпитвах никакво желание да надникна в душата на Линда Рандал.