— Защото съм такава, господин Дрезден. Някои имат нужда от дрога, други от алкохол. А на мен ми трябва оргазъм. Секс. Страст. Пристрастена съм. Градът е пълен с такива като мен. — Тя погледна встрани. — Най-доброто нещо след любовта. Поддържа ме жива. А сега, моля да ме извините.
Отвори рязко вратата. Аз се дръпнах назад да й направя място и тя се запъти към задната част на колата — с дългите си крака и с дълги крачки — и отвори багажника.
От терминала излезе висока двойка — и двамата с очила, облечени в стилни сиви дрехи, които се приближиха към лимузината. Имаха вид на професионалисти — от онези, които имат солидна кариера, но нямат деца, за които да се грижат, с достатъчно пари и свободно време да поддържат добрия си вид — и да помпат мускули на гладиаторите. На рамото си той беше метнал пътна чанта, а в ръката си стискаше малко куфарче, докато тя не носеше нищо друго, освен папка за документи. Нямаха бижута, нито часовници, дори венчални халки. Странно.
Мъжът постави нещата, които носеше, в багажника и погледът му се плъзна от Линда към мен. Попита я тихо, за да не го чуя, но аз имам добър слух.
— Кой е този? — тонът му звучеше изкуствено и леко напрегнато.
— Един приятел, господин Бекитс. Едно време излизахме заедно — отговори тя.
Нови лъжи. Ставаше интересно.
Погледнах към жената, която вероятно беше госпожа Бекитс. Тя ми отвърна със спокойно изражение, лишено от всякаква емоция. В него имаше нещо призрачно. Виждал съм такива лица на кино — затворници, освободени от нацистките лагери след войната. Кухи, сковани, почти мъртви лица.
Линда отвори задната врата и господин и госпожа Бекитс се настаниха в колата. Госпожа Бекитс за миг погали Линда по кръста, жест, който ми се видя странен по отношение на член от персонала. Забелязах, че Линда потръпна, преди да затвори вратата. След това заобиколи колата и мина покрай мен.
— Изчезвайте — каза тя тихо. — Не искам неприятности с шефа.
Посегнах към ръката й и я стиснах между дланите си, както би направил един любовник, да речем. По този начин визитната ми картичка попадна в нея.
— Визитката ми. Ако се сетите за нещо, ще ми се обадите, нали?
Тя се извърна, без да ми отговори, но картичката изчезна в джоба й, преди да седне в колата.
Мъртвешките очи на госпожа Бекитс ме наблюдаваха през стъклото, докато колата се изниза край мен. Беше мой ред да потръпна.
Както вече казах — призрачно.
Влязох в летището. Мониторите, които показваха разписанието, примигнаха, когато минах край тях. Седнах в едно от вътрешните кафенета и си поръчах чаша кафе. Наложи се да го платя с дребни монети. Повечето ми пари бяха отишли за наема от миналия месец и за любовната отвара, която Боб ме накара да направя. Пари. Налагаше се да се заема със случая на Моника Селс и да открия съпруга й. Не исках да се измъкна от кашата с Белия съвет само за да се окажа след това на улицата, защото не мога да си платя сметките.
Отпих от кафето и се опитах да си организирам мислите. Грижите ми бяха в две посоки. От всичко най-важно беше да открия кой е убил Томи Том и Дженифър Стантън. Но не само да го направя, за да не се появят още трупове, ами защото, ако не успея, Белият съвет ще се възползва от случая, за да ме осъди на смърт.
И докато преследвам убийци и се крия от екзекутори, ще трябва да свърша нещо и за някой, който може да ми плати. Не мога да представя сметка на Мърфи за тазвечерната акция — тя ще ме одере жив, ако разбере, че обикалям наоколо, задавам въпроси и си пъхам носа, където не трябва. Така че, ако искам да получа някакви пари от полицейското управление на Чикаго, трябва да отделя време за разследването, което Мърфи иска от мен — да се заема с черната магия, която сама по себе си може да ме унищожи.
Може би е най-добре да се заема с изчезналия съпруг на Моника Селс. Вярвах, че съм очертал контурите на този случай, но нямаше да е зле да ги запълня с още малко щрихи. Мога да отделя време, да си изпълня задължението по договора и дори да вложа малко извънреден труд. Това ми харесваше повече, отколкото да се заема с черна магия.
Така че бих могъл да проследя следата, която ми разкри Тут-тут. Онази нощ край езерото Провидънс е била доставена пица. Крайно време е да поговоря с разносвача.