Напуснах кафенето и отидох до телефонните автомати, откъдето потърсих службата за справки. Имаше само едно място близо до къщата край езерото Провидънс, където можеше да се поръча пица. Дадоха ми номера и аз го набрах.
— „Пица Експрес“ — обади се някой с пълна уста. — Какво ще си поръчате?
— Вижте — казах аз, — чудя се дали не можете да ми помогнете. Търся разносвача, който е доставил пица на един адрес в сряда вечер. — Дадох им адреса и помолих да говоря с човека.
— Пак ли? — въздъхна той. — Почакайте малко. Джак току-що се върна от една доставка. — Той извика някого и след минута в слушалката се чу високият баритон на млад човек.
— Ало?
— Ало — отговорих аз. — Вие ли доставихте пица на…
— Чуйте — гласът беше нервен и отчаян, — вече казах, че съжалявам. Това няма да се повтори.
Примигнах изненадано.
— За какво се извинявате?
— Исусе — каза той. След това чух стъпките му, докато преминава през някакво шумно помещение, и след миг настъпи тишина, вероятно беше в друга стая и бе затворил вратата. — Вижте — простена той, — казах ви, че няма да кажа на никого. Само погледнах. Не можете да ме упрекнете за това, нали? Когато позвъних, никой не ми отвори, какво друго можех да направя? Странно парти, но това си е ваша работа. Нали?
Едва успявах да го задържа на телефона.
— Какво точно видяхте, Джак?
— Никакви лица — увери ме той. Все по-нервно. Засмя се и се опита да се пошегува. — Имаше по-интересни неща за гледане от лицата. Нали разбирате. Въобще не ме интересува какво правите в собствената си къща. Или приятелите ви, или който и да е. Не се притеснявайте. Никога нищо няма да кажа. Следващия път ще оставя пицата и ще напиша бележка, става ли?
Приятели в множествено число. Интересно. Момчето беше много нервно. Вероятно бе видяло доста. Инстинктът ми казваше освен това, че той крие нещо, за което не иска да говори.
— Какво друго? — попитах го аз. Нарочно говорех спокойно и неутрално. — Видели сте още нещо. Какво?
— Не ми е работата — отговори той веднага. — Не е моя работа. Вижте, трябва да затварям. По тази линия получаваме поръчки. Днес е петък и сме много заети.
— Какво — произнесох ясно, разделяйки нарочно думите, — още?
— О, по дяволите — въздъхна той с треперещ глас. — Въобще не бях с този човек. Не знам нищо за него. Не съм му казвал, че сте си правили оргия там или нещо подобно. Честна дума, господине. Не искам да си навлека неприятности.
Виктор Селс явно знаеше как да организира парти и как да изплаши един младеж.
— Последен въпрос — казах аз. — Кого видяхте? Кажете ми?
— Не знам, не го познавам. Някакъв човек с фотоапарат. Това беше всичко. Заобиколих къщата, за да намеря задната врата, качих се на верандата и надникнах вътре. Съвсем за малко. Но той си беше там, целият в черно и щракаше с апарата си. — Замълча за малко — някой чукаше на вратата, която той беше затворил. — За бога, трябва да приключвам, господине. Не ви познавам и не знам нищо. — След това се чуха стъпки и той затвори телефона.
Аз също оставих слушалката и се запътих към колата на Джордж. По целия път обратно към апартамента си прехвърлях подробностите, които бях научил.
Някой се беше обаждал в „Пица Експрес“ преди мен. Някой друг вече бе разпитвал момчето от пицарията. Но кой?
Естествено, Виктор Селс. Проследявайки хората, които имат информация за него и за възможното му присъствие в къщата. Може да е бил пиян или пък някой от гостите му да е поръчал пицата — а сега Виктор се опитваше да заличи следите си.
Следователно той знае, че някой го търси. Доколкото се досещам, той е бил в къщата, когато аз отидох там миналата нощ. Изчезнал човек, който не иска да го открият, може да стане опасен, когато някой започне да души около него.
А фотографът? Който обикаля около прозорците и прави снимки. Порових се в джоба на шлифера и открих празната кутийка от филмова лента. Това обясняваше поне откъде е дошла. Но защо някой ще се навърта наоколо и ще прави снимки на Виктор и приятелите му? Може би Моника е наела и частен детектив, без да ми каже. Или някой съсед, който иска да направи мръсни снимки? Няма начин да се разбере. Нова загадка.
Паркирах студебейкъра пред къщи и угасих мотора. Претеглих постигнатото тази вечер — загадки — много, резултати — никакви.
Разследването за Моника Селс беше довело до съпруг, който организира оргии в къщата край брега на езерото, след като е изхвърлен от работа, и се страхува да не бъде разкрит. Вероятно напреднал случай на мъжка менопауза. Моника не ми приличаше на жена, която би погледнала благосклонно на това — нито пък щеше да ме обвини в лъжа, ако й кажа истината. Но случаят поне заслужаваше още малко внимание — мога да му посветя още няколко часа и да изкарам още малко пари, преди да й представя сметката. Все още обаче не знаех цялата истина.