Тя ме погледна за миг.
— Да. Да, прав си. Но как го разбра? Ние самите научаваме подробностите от вестниците.
— Току-що налетях на един тип, който беше дрогиран до козирката с Трето око. Изрече неща, които ме накараха да помисля, че тази дрога не е боклук. Тя е истинска. Вероятно съществува някакъв наистина сериозен магьосник, който може да я произведе в такива количества.
Сините очи на Мърфи блеснаха.
— Следователно този, който разпространява по улиците Трето око, е…
— Същият, който е убил Томи Том и Дженифър Стантън. Сигурен съм. Звучи логично.
— Склонна съм да се съглася — каза Мърфи, кимайки. — Колко души според теб могат да произнесат убийственото заклинание?
— За бога, Мърфи — казах аз. — Не може да искаш от мен просто да ти дам списък на хората, които да привикате на разпит.
Тя се наведе напред към мен и очите й станаха стоманени.
— Грешиш, Хари. Мога да поискам това от теб. Мога да ти наредя да го направиш. А ако откажеш, толкова бързо ще те задържа за възпрепятстване на правосъдието и за съучастничество, че свят ще ти се завие.
— На мен вече ми се вие свят — отговорих аз. Тя леко се изхили. Главата ми пулсираше, бум, бум, бум. — Няма да постъпиш така, Мърф. Познавам те. Знаеш прекрасно, че ако разполагам с данни, които могат да ти бъдат от полза, веднага ще ти ги предоставя. Просто ме остави да си върша работата, дай ми шанс да…
— Не, Хари — каза тя сухо. — Никакъв шанс. Вече ме хвърлиха на зверовете и без трудностите, които ми създаваш. А теб вече са те наранили и не ми пробутвай историята, че си паднал по стълбите. Не искам да те остъргвам от асфалта. Който е убил Томи Том, ще стане много гаден, ако някой започне да рови наоколо. А това не е твоя работа, а моя.
— Както кажеш — казах аз. — Ти си човекът с крайния срок.
Тя пребледня и очите й светнаха.
— Ти си невероятно лайно, Хари.
Опитах се да отговоря, винаги го правя, но черепът ми се размекна и заклати на врата, всичко около мен започна да се върти, задните крака на стола като че ли се подгънаха и той се наведе опасно. Помислих си, че е по-добре да се плъзна на пода като гъвкава змия. Плочките, на които опрях буза, бяха гладки, прохладни и много удобни. Главата ми бумтеше безспирно и ми пречеше да се унеса в сладка дрямка.
Глава 12
Свестих се на пода в кабинета на Мърфи. Часовникът на стената показваше, че са минали двайсет минути. Под главата ми имаше нещо меко, а краката ми бяха повдигнати с няколко телефонни указателя. Мърфи притискаше студени компреси на главата и гърлото ми.
Чувствах се ужасно. Изтощение, болка, повдигане и пулсиране в главата. Единственото, което исках, бе да се сгуша и да спя. Едва ли съм бил някога толкова зле, но въпреки това се опитах да се шегувам:
— Нямаш ли някаква бяла престилка? Имах фантазия за теб като медицинска сестра, Мърфи.
— Напълно естествено за перверзен тип като теб. Кой те удари по главата? — попита тя.
— Никой — прошепнах аз. — Паднах по стълбите в моя апартамент.
— Глупости, Хари — каза тя с твърд глас. Въпреки това движенията на ръцете й си бяха все така нежни. — Ти се ровиш в този случай. От там е тази цицина на главата, нали?
Опитах се да протестирам.
— Я стига — каза тя и въздъхна. — Ако не беше в комоцио, щях да ти вържа краката за колата си и да подкарам из града. — Повдигна два пръста. — Колко пръста виждаш?
— Петдесет — отговорих аз и й показах моите два пръста. — Това не е никакво комоцио. Само лек удар по главата. Скоро ще се оправя.
Опитах да се изправя. Трябваше да се върна вкъщи и да се наспя.
Мърфи сложи ръка на гърдите ми и ме натисна обратно на възглавницата, която беше вероятно нейното сако, защото вече не беше облечена с него.
— Стой мирно — скара ми се тя. — С какво дойде до тук? Надявам се, не с оная таратайка.
— „Костенурката“ е като птицата феникс — казах аз. — Но днес използвах един сервизен пикап. Виж. Всичко е наред. Пусни ме от тук, ще се прибера вкъщи и ще се наспя.
— Ти не си в състояние да караш — каза Мърфи. — Ти си опасен. Мен ще арестуват, ако те оставя да караш в това състояние.
— Мърф — казах аз досадено, — дори да ми платиш онова, което ми дължите, и то веднага, не мога да си позволя такси.
— Не се отдавай на мечти, Хари, и си спести думите. Аз ще те закарам до вас.