— Свещ. Трябва да прочета нещо.
— За бога, Дрезден. Кълна се, че ти си поне толкова лош, колкото беше първият ми мъж. Упорит до самоубийство. — Тя въздъхна и приближи към мен една свещ. Светлината причиняваше болка в очите ми, но прочетох номера на Моника и го набрах.
— Ало — чу се мек детски глас.
— Здравейте — казах аз. — Искам да говоря с Моника, моля.
— Кой се обажда?
Спомних си, че работя за нея тайно и отговорих:
— Аз съм четвъртият братовчед, Хари, от Върмонт.
— Добре — отговори момчето. — Задръжте за малко. — След това го чух да вика, без дори да свали слушалката от устните си. — МАМО, БРАТОВЧЕД ТИ ХАРИ ОТ ВЪРМОНТ Е НА ТЕЛЕФОНА!
Деца. Трябва да ги обичаме. Аз обожавам децата. Малко сол и лимонов сок и стават много вкусни.
Изчаках тупкането в главата ми да се превърне в обикновена агония, когато момчето остави телефона и чух как стъпките му се отдалечиха.
Минута след това слушалката изтрака и се чу спокойният, леко притеснен глас на Моника:
— Ало?
— Обажда се Хари Дрезден — казах аз. — Исках да ви съобщя до какви открития съм…
— Съжалявам — прекъсна ме тя. — Знаете ли, хм, нямам нужда вече от подобна информация.
Примигнах изненадано и прочетох отново телефонния номер от бележника.
— Моника Селс?
— Да, да — каза тя нетърпеливо. — Не се нуждая повече от никаква помощ, благодаря ви.
— Моментът ли е неподходящ?
— Не, в никакъв случай. Просто исках да се откажа от поръчката. Да отменя уговорката. Не се тревожете за мен. — В тона й звучеше нещо странно, като че ли се опитваше да говори като любезна домакиня.
— Отказвате се? Не трябва да търся повече вашия изчезнал съпруг? Но, госпожо, вие ми предплатихте…
Телефонът забръмча и замлъкна. Стори ми се преди това, че чух някакъв глас. За момент помислих, че връзката прекъсна технически. Проклетите несигурни телефони. Обикновено това е от моята страна на линията. Не можеш да им имаш никакво доверие.
— Ало? Ало? — продължих да викам ядосан и сърдит.
Отново се чу гласът на Моника.
— Не се притеснявайте за това. Много ви благодаря за положения труд. Довиждане, благодаря. — И тя отново затвори.
Свалих слушалката от ухото си и я погледнах.
— Странно.
— Хайде, Хари — каза Мърфи и взе слушалката от ръката ми. След което я постави твърдо на билката.
— Ау, мамо. Още не се е стъмнило — опитах се да се пошегувам аз, просто за да не мисля само колко ужасно ме боли главата, когато Мърфи ми помогна да се добера до леглото.
Довлече ме до спалнята и аз се проснах върху хладните завивки с усещането, че ще пусна корени там.
Мърфи измери температурата ми и опипа главата ми с пръсти, особено внимателно около огромната цицина на тила. След това светна в зениците ми с фенерче, което не ми допадна особено много. Накрая ми даде чаша вода — което пък беше много по-приятно — и ме накара да глътна няколко аспирина.
Запомних само две неща от тази сутрин. Едното беше, че Мърфи ми свали ризата, обувките и чорапите и се наведе да ме целуне по челото. След това ме зави с одеялото и загаси свещите. Мистър се покатери на леглото, разположи се при краката ми и замърка успокоително като някакъв дизелов мотор.
Следващото, което си спомням, е, че телефонът отново звънна. Мърфи тъкмо се канеше да си тръгва и ключовете на колата подрънкваха в ръката й. Чух я, че се върна и вдигна слушалката.
— Домът на Хари Дрезден.
Мълчание.
— Ало — повтори Мърфи.
Никакъв отговор. Силуетът на Мърфи се открои на вратата и тя каза:
— Вероятно грешка. Почини си, Хари.
— Благодаря, Карин — усмихнах се аз, или поне се опитах да го направя.
Тя ми се усмихна в отговор и съм съвсем сигурен, че нейната усмивка бе по-сполучлива от моята.
След това си тръгна. Апартаментът беше тъмен и спокоен. Мистър мъркаше кротко и успокоително.
Продължих да се тормозя сам, дори докато заспивах. Какво бях забравил? И още един въпрос — кой се беше обадил и не беше поискал да говори с Мърфи? Дали беше Моника Селс? Защо трябваше да ми звъни, след като каза изрично да задържа парите?
Чудех се за тези неща и за бейзболната бухалка, и за още други неща, докато мъркането на Мистър накрая ме приспа.
Глава 13
Събудих се от гръмотевицата, която разтърси старата къща над мен.