Отидох до вратата и я отворих, приглаждайки косата си с една ръка, докато се опитвах да си придам някакво подобие на усмивка.
Отвън под дъжда стоеше Сюзан Родригес, разпънала над главата си черен чадър. Беше облечена в бежов шлифер, скъпа черна рокля и носеше обувки с високи токчета. Тя примигна срещу мен, когато се появих на вратата.
— Хари?
Aз се опулих. Господи! Бях забравил за срещата си със Сюзан. Как беше възможно подобно нещо? Въпреки Белия съвет, полицията, вампирите, комоциото, наркоманите, мафиотите и побойниците, размахвайки бейзболни бухалки…
Е, не. Вероятно няма чак толкова изключителни жени, които да задържат вниманието ми покрай всички събития. Но все едно, беше малко грубичко от моя страна.
— Здравей, Сюзан — казах аз жално и погледнах зад нея.
В колко часа беше казала Сюзан, че ще дойде? Девет?
А Линда? В осем? Тя каза най-напред в осем, но после реши, че ще й трябва още един час. Значи, девет. Няма да бъде особено приятно, ако се засекат.
Сюзан прочете изражението ми като отворена книга и хвърли един поглед назад, преди да ме погледне отново.
— Чакаш ли някого, Хари?
— Не точно — смотолевих аз. — Всъщност може би. Влизай, влизай. Ще се измокриш.
Това не беше съвсем точно. Аз бях прогизнал, застанал бос на отворената врата под дъжда и вятъра.
Устните на Сюзан се изкривиха в хитра, леко хищна усмивка, тя сгъна чадъра и мина покрай мен.
— Това ли е апартаментът ти?
— О, не — отговорих аз. — Това е лятната ми къща в Цюрих.
Тя ме изгледа, докато затварях вратата, поех връхната й дреха и я оставих на старата закачалка за шапки до вратата.
Сюзан беше с гръб към мен, докато се занимавах с шлифера й. Роклята подчертаваше дългата извивка на гърба й чак до кръста, но беше по-скоро със семпла кройка и дълги ръкави. Харесваше ми. Даже много. Тя ме остави да огледам гърба й, отдалечи се към камината, след което се обърна към мен, усмихна се престорено и опря гладкото си бедро на дивана. Косата й беше привързана високо на главата и разкриваше дългата й стройна шия, която сякаш предвещаваше още гладки и прекрасни гледки. Устните й се извиха в ъгълчетата на устата и тя присви тъмните си очи към мен.
— От полицията май ти възлагат извънредни задачи, нали, Хари? — провлече тя. — Тези убийства са нещо сензационно! Извършени чрез магия. Можеш ли да ми кажеш нещо?
Трепнах. Тя продължаваше да търси сензации за своя вестник.
— Естествено — казах аз и очите й се разшириха от изненада. — Имам нужда от душ. Ще се върна след миг. Мистър, нали ще наглеждаш дамата?
Сюзан ми хвърли един поглед и се обърна да разгледа Мистър. Той все още беше върху библиотеката, но помръдна с едно ухо и продължи да гледа към вратата.
Над главите ни се разнесе нов тътен.
Запалих няколко свещи за нея и взех една с мен в банята. Мисли, Хари. Събуди се и си прочисти главата. Как трябва да постъпиш?
Първо се изкъпи, си казах наум. Полей се със студена вода и измисли нещо. Линда Рандал ще пристигне след минута и трябва да попречиш на Сюзан да си пъха носа в убийствата.
Окуражен от съветите, които сам си дадох, бързо се съблякох и се пъхнах под душа. Не използвах електронагревател и затова съм свикнал да се къпя със студена вода. Всъщност като се има предвид колко често лично аз и въобще магьосниците имаме срещи с нормални жени, така е по-добре.
Едва бях започнал да разтърквам шампоана, когато светкавиците станаха по-ярки, гръмотевиците по-шумни и дъждът се засили още повече. Центърът на бурята удари старата къща, при това здраво. Заради бурните електрически заряди ставаше светло като ден. Нищо не можеше да се чуе от гръмотевиците. Въпреки това с крайчеца на окото си забелязах някакво движение и една сянка премина покрай прозорчето на банята (скромно покрито с перденце). Някой се движеше към стълбите на апартамента ми.
Споменах ли вече за огромния си успех с жените? Подобни нощи са обяснението защо е така. Здравата се паникьосах. Изскочих изпод душа все още с шампоан на главата, увих хавлия около кръста си и се втурнах към предната стая.
Не можех да оставя Линда да се изправи пред вратата и Сюзан да й отвори. Това щеше да бъде истинска котешка битка и най-одраскан и нахапан щях да бъда аз.