Шестият обаче го улучи право между светещите очи, извади го от равновесие, повали го на пода и той издаде недоволно съскане.
Изпъшках и сграбчих Сюзан за китката.
— В мазето — изхриптях аз и тя изтърва оръжието.
И двамата се втурнахме надолу по стълбите. Въобще не си направих труда да затворя вратата след нас. Това създание спокойно можеше да си проправи път през пода. По този начин ние щяхме поне да знаем откъде ще се появи, а не да гадаем къде ще пробие тавана над нас и ще се стовари на главите ни.
По моя заповед жезълът, който все още стисках в ръка, избухна като светкавица и освети стаята.
— Хари? — чу се гласът на Боб от рафтовете. Орбитите на черепа светнаха и той се обърна с лице към мен. — Какво става тук? Охо, това ли е мацката?
Сюзан се стресна:
— Какво е това?
— Не му обръщай внимание — казах аз и сам последвах собствения си съвет. Спуснах се към масата и започнах да изхвърлям кутии, торбички, бележници и стари книги на пода. — Помогни ми да разчистя тук. Бързо!
Тя се зае с това, а аз запроклинах лошите си навици, заради които бях оставил в лабораторията такава бъркотия. Опитвах се да освободя начертания на пода кръг — съвършен меден пръстен, кръг без процепи на бетона, който можеше да хване демона или да го задържи отвън.
— Хари! — обади се Боб, докато ние трескаво разчиствахме. — Някакъв ужасен жабест демон се смъква надолу по стълбите.
— Знам, Боб — и изхвърлих настрани купчина празни картонени кутии, докато Сюзан бясно подритваше разни хартии, докато накрая се показа целият меден кръг с диаметър около един метър.
Хванах я за ръка и я накарах да пристъпи вътре, колкото може по-близо до мен.
— Какво става? — извика тя с учудено и ужасено изражение.
— Само стой колкото може по-близо до мен — отговорих й аз и тя се притисна плътно в мен.
Нямах време да проверя дали Боб е прав. Наведох се, докоснах кръга с върха на жезъла и хвърлих цялата си енергия да задържа чудовището отвън. Кръгът създаде около нас тихо и невидимо поле на напрежение във въздуха.
Нещо се удари и изсъска на няколко сантиметра от лицето ми. Видях, че по стените на невидимата ни защитна преграда се стичат тежки капки киселина. Секунда преди това тя щеше да разяде лицето ми. Колко весело!
Опитвах се да сдържа дъха си, да стоя изправен и да не позволя никаква част от тялото ми да не излезе извън кръга — това щеше да наруши мрежата и да я лиши от сила. Ръцете ми трепереха, а краката ми се подгъваха. Сюзан видимо трепереше.
Демонът обикаляше около нас. Виждах го много ясно на светлината на жезъла. Той беше ужасно грозен, деформиран, разкривен и мускулест. Сравних го с жаба само защото не можех да се сетя за нещо друго, което да отговаря по-добре на външния му вид. Той се вторачи в нас и удари с юмрук по щита. Ръката му отскочи сред синкави искри и съществото изсъска ужасно и силно.
Отвън бурята продължаваше да трещи и да гърми, леко приглушена от дебелите стени на мазето.
Сюзан се притискаше до мен и почти плачеше.
— Защо не ни убива? Защо не може да ни пипне?
— Не може — отговорих нежно. — Не може да премине, нито да пробие кръга по някакъв начин. Ние сме на сигурно място, докато някой от нас не прекоси линията.
— Боже мой — каза Сюзан. — И колко дълго ще трябва да стоим тук?
— До разсъмване — казах аз. — Когато слънцето изгрее, то ще си отиде.
— Но тук долу не прониква слънце — възрази тя.
— Действа по друг начин. Нещо като проводник на напрежение, който води до този, който го е повикал. Енергийна линия. Щом слънцето се покаже, този проводник се прекъсва и то изчезва, като балон, на който му е изпуснат въздухът.
— И кога ще стане това? — попита тя.
— Ами след около десет часа.
— О — простена тя, облегна глава на голите ми гърди и затвори очи.
Демонът жаба обикаляше бавно около нас и търсеше слабо място в нашия щит. Нямаше такова. Затворих очи и се опитах да мисля.
— Ей, Хари — подхвана Боб.
— Не сега, Боб.
— Но, Хари… — упорстваше той.
— Млъкни, Боб. Опитвам се да мисля. Ако искаш да си полезен, кажи ми защо тази спасителна отвара, която ти толкова хвалеше, не помогна на Сюзан.