— Хари — протестира Боб. — Тъкмо това се опитвам да ти кажа.
Сюзан промърмори, притисната до гърдите ми.
— Наистина ли става много топло тук, или само на мен така ми се струва?
Разтърси ме ужасно подозрение. Погледнах към Сюзан и ми прилоша. Не. Не може да бъде.
Тя впи в мен черните си замъглени очи.
— Хари, нали ще умрем? Искало ли ти се е да умреш, докато се любиш?
Тя целуна гърдите ми.
Беше чудесно. Наистина много хубаво. Опитвах се да не поглеждам към красивия й гръб, който лежеше гол под ръката ми.
— Аз съм си мислила за това много пъти — промърмори тя с устни, допрени до кожата ми.
— Боб — започнах аз бесен.
— Опитах се да ти кажа — изскимтя Боб. — Наистина опитах. Тя грабна грешната отвара и я изгълта. — Черепът на Боб се извъртя още малко към мен и орбитите му проблеснаха. — Трябва все пак да признаеш, че любовната отвара е много ефикасна.
Сюзан обсипваше гърдите ми с целувки и се отъркваше в мен не много изящно, но пък доста приятно и разсейващо.
— Боб, кълна се, че ще те заключа в касата за следващите двеста години.
— Грешката не е моя! — изпротестира той.
Демонът наблюдаваше какво се случва в кръга с жабешките си очи, разчисти си малко място на пода, за да приклекне на него като котка, която чака мишката да се покаже от дупката. Сюзан ме гледаше страстно и се опитваше да ме смъкне на пода — извън защитния пръстен. Боб продължаваше да защитава невинността си, ридаейки.
Кой казва, че не зная как да забавлявам една дама?
Глава 14
Сюзан ме прегърна през врата и наведе надолу главата ми, за да ме целуне. Целувките — добре. Бяха изключително интересни. Страстни и напълно спонтанни, без следа от колебание. Освободих се след минута, но устните ми продължаваха да горят, а тя ме погледна с огнените си очи.
— Вземи ме, Хари. Искам те.
— Сюзан, точно сега не е най-добрата идея — казах аз. Отварата здраво я беше хванала. Не се учудвам, че беше преодоляла ужаса и се беше втурнала по стълбите с пистолета, за да стреля срещу демона. Задръжките й бяха потиснати в достатъчна степен, за да намалят и страховете й.
Тя ме опипа и очите й светнаха.
— Устата ти казва не — измърка тя, — но това тук казва да.
Изправих се на пръсти и преглътнах, като се опитвах едновременно да запазя равновесие и да се освободя от ръката й.
— То винаги говори глупости — казах аз. Тя беше обезумяла. Отварата беше вдигнала либидото й до степен на самоубийство. — Боб, помогни ми!
— Затворен съм в този череп — отговори Боб. — Ако не ме освободиш, не мога нищо да направя, Хари.
Сюзан се изправи на пръсти и се впи в ухото ми, като притисна красивото си бедро до моето и се опита да ме повали на пода. Бях на ръба да изгубя равновесие. Кръг с диаметър един метър не е достатъчно широк за гимнастически изпълнения… или каквото и да е друго, без нещо, да се покаже извън него за челюстите на демона.
— Има ли още от другата отвара? — попитах аз.
— Има — каза Боб. — Виждам къде се е търкулнала на пода. Мога даже да ти я подхвърля.
— Окей — развълнувах се аз. Даже много. Може пък да успея да се измъкна жив от това мазе. — Ще те пусна за пет минути. Помогни ми да докопам тази отвара.
— Не, шефе — каза Боб с подлудяващо сърдечен глас.
— Не? Защо?
— Искам двайсет и четири часа и нито минута по-малко.
— По дяволите, Боб. Аз нося отговорност за всичко, което направиш, докато си навън. Знаеш това!
Сюзан прошепна на ухото ми:
— Нямам нищо отдолу — и се опита с някаква хватка от борбата да ме свали на пода. Разлюлях се и едва успях да се задържа да не падна заедно с нея. Демонът присви очи и се изправи на крака, готов да скочи върху нас.
— Боб! — извиках аз. — Слузест смотаняко!
— Я се опитай да живееш в този костелив череп стотина години, Хари. И на теб ще ти се прииска да имаш една свободна нощ, от време на време.
— Добре — извиках аз, докато сърцето ми се беше качило в гърлото от усилията да пазя равновесие. — Добре. Само ми подай отварата. Имаш двайсет и четири часа.
— Опитай се да я хванеш — отвърна Боб.
След което от орбитите на черепа изригнаха ярки оранжеви лъчи светлина, които се плъзнаха по пода към по-отдалечената част на лабораторията, където лежеше бутилката с отвара, подхванаха я и я хвърлиха към мен. Протегнах ръка и я хванах. За миг щях да я изпусна, но в последния момент стиснах здраво гърлото й.