Выбрать главу

Оранжевите светлини на Боб се завъртяха в танцов ритъм за миг, след което се плъзнаха нагоре по стълбите и изчезнаха.

— Какво е това? — прошепна Сюзан с премрежен поглед.

— Друга напитка — казах аз. — Изпий я заедно с мен, мисля, че мога да се фокусирам достатъчно, за да измъкна и двама ни от тук.

— Хари — каза тя, а очите й ме стрелнаха изпепеляващо. — Не съм жадна. Аз съм гладна.

Тогава ме осени нова идея.

— Щом изпием това и аз ще съм готов. Веднага се хвърляме в леглото.

Тя ми се усмихна доволно и порочно.

— О, Хари, пий на екс.

Ръцете й потвърдиха с жест това съгласие и аз надигнах бутилката, като едва не я изпуснах отново. В очите ми, които достатъчно ме смъдяха, влезе още малко шампоан и аз ги стиснах здраво.

Глътнах почти половината от отварата, опитвайки се да игнорирам отвратителния й вкус на диетична кола, и подадох остатъка на Сюзан. Тя се усмихна лениво, изпи я и си облиза устните.

Всичко започна най-напред в корема ми — някакво пърхащо, люлеещо движение, което прекоси дробовете ми и се разпростря нагоре през раменете до ръцете и надолу през бедрата до пръстите на краката. Започнах неудържимо да се треса и да треперя.

След миг всичко в мен се разпадна на милиони и милиарди късчета от Хари, всяко от които имаше собствена перспектива и поглед. Стаята престана да бъде квадратно, претъпкано подземие, а се превърна в снопове от енергия, оформени в специфични форми. Дори и демонът заприлича на гъст и нисък облак от частици. Полетях край него и през отворите на тавана се издигнах извън апартамента, право в разбеснелите се безформени очертания на бурята.

Това продължи може би пет секунди и мощта на отварата отслабна. Усетих как всичките ми малки частици рязко се връщат обратно и се блъскат една в друга с невероятна скорост. Беше болезнено, започна да ми се повдига и ударът от падането на земята сякаш дойде от всички посоки. Изправих се, забих жезъла си в земята и усетих как дъждът се стича по кожата ми.

Миг по-късно до мен се появи и Сюзан и бързо седна на земята.

— Боже мой, чувствам се ужасно.

В апартамента демонът изкрещя и яростно засъска. Чувах го как бясно се лута вътре.

— Хайде — казах й аз. — Трябва да се разкараме от тук, преди да се сети да ни търси навън.

— Зле ми е — каза тя. — Не знам дали ще мога да ходя.

— Смесването на отварите — успокоих я аз. — Може да е от това. Трябва да бягаме, хайде, Сюзан.

Наведох се, помогнах й да се изправи и да се отдалечим от апартамента.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Къде са ключовете от колата ти?

Тя потупа дрехите си по местата, където трябваше да има джобове, и поклати унесено глава.

— Те са в джоба на палтото.

— Тогава да вървим.

— Къде?

— Към Рединг Роуд. Тя винаги се наводнява при силен дъжд. Ще бъде достатъчно дълбоката да спре онова създание, ако реши да ни преследва.

Улицата беше само на няколко пресечки от нас. Дъждът се сипеше като из ведро. Треперех чисто гол под него и в очите ми се стичаха нови струи шампоан. Както и да е. Поне бях чист.

— Аха? — измърмори тя. — Какво ще му направи дъждът на онова чудовище?

— Не дъждът. Течащата вода. Тя ще го убие, ако се опита да мине през нея след нас — обясних аз търпеливо и се надявах, че смесените отвари в стомаха й няма да направят нещо непоправимо. Имаше такива случаи. Въпреки всички пречки, ние напредвахме достатъчно бързо и вече бяхме минали четирийсет метра. Не беше далече.

— Това е добре — каза тя.

В следващия миг обаче беше обхваната от конвулсии и падна на земята. Опитах се да я задържа, но бях страшно уморен и ръцете ми бяха слаби. За малко да падна с нея. Тя се претърколи на една страна и започна ужасно да повръща, сякаш вътрешностите й се късаха.

Около нас гръмотевиците и светкавиците продължаваха да бушуват. Чух трясъка на светкавицата върху едно близко дърво. Тя избухна ярко сред клоните му, след което се появиха и първите пламъци. Обърнах се в посоката, в която се бяхме запътили. Наводнената улица, която щеше да ни спаси от демона, беше все още на около трийсетина метра.

— Не вярвах, че ще оцелеете толкова дълго — каза някой.

Подскочих от изненада. Грабнах жезъла си с две ръце и описах с върха му кръг около нас, търсейки източника на този глас.