Сюзан също седна и примигваше пребледняла. Погледна ме.
— Какво ще правиш другата събота? — попитах я аз.
Продължи да ме гледа още известно време, след което се отпусна и легна настрани.
Чух от тъмното да се приближават стъпки.
— Призоваване на демони — каза един горчив глас с отвращение. — Освен другите зверства, които вече си извършил. Знаех си, че тази вечер заедно с вятъра подушвам черна магия. Ти си истинска напаст, Дрезден.
Обърнах глава настрани, за да погледна моя пазител Морган. Той се извисяваше, висок и едър в черния си тренчкот. Дъждът бе пригладил посивялата му коса и подчертаваше още по-дълбоко бръчките по лицето, наподобяващи следи от длето в камък.
— Не съм призовавал това създание — казах аз. Гласът ми бе заглъхнал от умора. — Но го пратих там, където му е мястото. Не видя ли?
— Видях, че се браниш от него — каза Морган. — Но не видях някой друг да го е извикал. Вероятно ти си направил това и си загубил контрол върху него. Във всеки случай то не би могло да ми навреди. А ти нямаше да спечелиш нищо, Дрезден.
Аз се изсмях уморено.
— Ласкаеш се — отговорих му аз. — Не бих повикал демон само за да го насъскам срещу теб, Морган.
Тесните му очи се присвиха още повече.
— Свиках Съвета — каза той. — Те ще пристигнат тук след две утрини. И ще чуят моите показания, заедно с доказателствата, които ще им представя срещу теб. — Един последен, слаб блясък на светкавица придаде на очите му някакъв див, налудничав блясък. — И тогава ще те осъдят на смърт.
Погледнах го за миг с недоумение.
— Съветът? — попитах аз. — Ще дойдат тук? В Чикаго?
Морган ми се усмихна с онази усмивка, която акулите пазят за малките тюленчета.
— В понеделник сутринта ти ще се изправиш пред тях. Не харесвам много задължението си на палач, но в този случай, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с удоволствие ще поема тази роля.
Изтръпнах, когато го чух да произнася пълното ми име. Каза го съвсем точно — може би случайно, а може и не. Членовете на Белия съвет бяха тези, които знаеха пълното ми име и как да го произнесат. Да избягаш от свикания съвет, да се скриеш от тях, би означавало, че признаваш вината си и това ще доведе до катастрофа. И понеже знаят името ми, те ще ме намерят. Където и да съм.
Сюзан изстена и се размърда.
— Хари? — прошепна тя. — Какво става?
Обърнах се към нея да проверя дали е добре. Когато погледнах отново зад рамото си, Морган беше изчезнал. Сюзан се притисна до мен и ме прегърна. Обвих я с ръце, за да й дам малкото топлина, която ми бе останала.
Понеделник сутринта.
В понеделник сутринта Морган ще извади наяве своите подозрения и ще произнесе обвиненията си, които вероятно ще са достатъчни, за да ме признаят за виновен. Който и да е убиецът в сянка, аз трябва да го намеря, него или нея, или и двамата, преди понеделник сутринта. Ако ли не, чака ме смърт.
Тъкмо си мислех каква несполука се оказа срещата ми със Сюзан тази вечер, когато се появи една патрулна кола, насочи прожекторите си към нас и полицаят извика по високоговорителя:
— Оставете тоягата на земята и вдигнете ръце. Не правете никакви резки движения.
Беше напълно естествено за един полицай, признах си аз стоически, да арестува гол мъж и жена във вечерно облекло, седнали под дъжда на тротоара, като някаква двойка пияници, току-що приключили с гуляя.
Сюзан прикри очи и погледна към прожектора. Цялото повръщане, което понесе, за да се отърве от отровата в нея, уби напълно любвеобилните й намерения.
— Това — каза тя спокойно и безстрастно — е най-ужасната нощ в моя живот.
Полицаите излязоха от колата и се запътиха към нас.
— Така ти се пада, щом се опитваш да излизаш с магьосник — изръмжах аз в отговор.
Тя ме погледна отстрани и очите й светнаха за миг с тъмен блясък. Почти се усмихна, а в тона й усетих отмъстителна нотка:
— Но пък ще излезе фантастичен репортаж.
Глава 15
Оказа се, че Линда Рандал е имала съвсем основателна причина да не се яви на срещата ни в събота вечер.