Защото Линда Рандал беше мъртва.
Кихнах, докато се провирах под жълтата полицейска лента, облечен само в долнище от анцуг и тениска, които ми бяха разрешили да изровя от бъркотията в моя апартамент, преди полицейската кола да ме преведе през целия град до апартамента на Линда Рандал. А, и каубойски ботуши. Мистър бе завлякъл гуменките ми някъде и нямах време да ги търся. Затова обух каквото намерих. Котешки капризи.
Линда беше умряла малко по-рано същата вечер. След като пристигнала на местопроизшествието, Мърфи се опитала да ми звънне по телефона и тъй като не успяла да се свърже с мен, пратила една патрулна кола да ме призове към консултантските ми задължения. Съвестният полицай, изпратен да ме вземе, спрял да провери какъв е този гол психопат само на една пресечка от моя апартамент, и за негово учудване и силно подозрение се оказало, че това е същият специалист, когото трябва да вземе и да закара на местопроизшествието.
Горката Сюзан ми се притече на помощ и обясни какво се е случило.
— Нали знаете, от онези неща… — и го увери, че самата тя е наред и може да се прибере вкъщи с колата си.
Когато видя разрушенията в моя апартамент и огромната вдлъбнатина, направена от демона отстрани на колата й, лицето й пребледня, но веднага си придаде смело изражение и напусна сцената с онзи блясък в очите — „имам да пиша репортаж“. Спря за миг да ме целуне по бузата и да ми прошепне в ухото:
— Не беше зле, Хари. — След това ме плесна по голия задник и се качи в колата си.
Изчервих се. Не вярвам, че в мрака и дъжда полицаят видя това. Гледаше ме малко накриво, но на драго сърце ми разреши да вляза вътре и да си намеря някакви дрехи. Единствените чисти, които открих, бяха още няколко анцуга и една тениска, на която пишеше: „ВЕЛИКДЕН СЕ ОТМЕНЯ — НАМЕРИЛИ СА ТЯЛОТО“.
Навлякох ги и се наметнах с шлифера, който по чудо бе оцелял след нападението на демона. Обух и крайно неподходящите ботуши. След което се качих в патрулната кола и прекосихме града. Преди да сляза, закачих ламинирания пропуск на ревера и последвах униформените полицаи. Един от тях ме заведе при Мърфи.
По пътя обърнах внимание на някои подробности. Имаше много хора, които се мотаеха тромаво наоколо. Все пак беше твърде рано. Дъждът ръмеше и смекчаваше контурите на сцената. На паркинга на блока бяха спрели няколко полицейски коли, а една от тях беше навлязла в тревната площ пред малкото дворче на въпросния апартамент. Някой беше оставил включени полицейските сини светлини и те хвърляха пулсиращи отблясъци наоколо. Навсякъде цареше изобилие от жълти ленти.
И точно по средата стоеше Мърфи.
Изглеждаше ужасно, сякаш откакто я бях видял за последно, беше яла само храна от автомат и не беше пила нищо друго, освен престояло кафе. Сините й очи бяха уморени и кървясали, но погледът й беше все така остър.
— Дрезден — каза тя и ме огледа. — Да не си решил Кинг Конг да се катери по косата ти?
Опитах се да се усмихна.
— Продължаваш да се правиш на девойката в юмрука му. Интересно.
Мърфи изсумтя. Тя сумтеше доста добре за някой с толкова сладко носле.
— Ела. — Завъртя се на пети и се запъти към апартамента, като че ли не беше изтощена до предела на силите си.
Експертите криминалисти вече бяха вътре и затова се наложи да обуем найлонови калцуни върху обувките и да сложим ръкавици, които ни подаде един полицай, застанал до вратата.
— Опитах да се обадя по-рано — каза Мърфи. — Но телефонът не работеше. Пак ли, Хари?
— Лоша вечер — отговорих аз, докато нахлузвах калцуните. — Какъв е случаят?
— Нова жертва — каза тя. — Същият почерк като при Томи Том и онази Стантън.
— Боже мой — възкликнах аз. — Те си служат с бурята.
— Какво? — Мърфи се обърна към мен и ме фиксира.
— Бурята — повторих аз. — Можеш да впрегнеш бурята или други природни стихии, за да ти свършат работата. Гориво за заклинанието.
— За първи път казваш подобно нещо — упрекна ме тя.
— Защото го разбрах едва тази вечер.
Разтърках си лицето. Това беше логично. По дяволите, ето как Сянката бе успял да направи всичко за една нощ. Повикал е демона и го е изпратил срещу мен, а едновременно с това е създал и образа, който ми се яви. И е бил в състояние отново да убие.
— Идентифицирахте ли жертвата? — попитах аз.
— Линда Рандал. Шофьор. На двайсет и девет години.