Въпроси. Белият съвет ще се събере и ще ме екзекутира след по-малко от трийсет часа. Нямах време за въпроси.
— Съжалявам. Тази нощ, трябва да си реша косата.
— Тогава утре сутринта? — каза тя.
— Ще видим — отговорих аз.
— Ако не се явиш сам сутринта — каза Мърфи, — ще взема заповед за задържане. Ще дойдем и ще те намерим, Хари, и тогава ще ти задам някои въпроси.
— Както кажеш — отговорих аз и се запътих към вратата. Кармайкъл направи крачка към мен и ми препречи пътя. Спрях и го погледнах, а той упорито беше фокусирал очите си в моите гърди.
— Ако не съм арестуван — й казах аз, — предполагам, че мога свободно да си отида.
— Пусни го, Рон — каза Мърфи. В тона на гласа й личеше отвращение, но можех да доловя и дълбока обида. — Пак ще си поговорим с теб, господин Дрезден. — Тя се приближи и каза със съвсем спокоен и равен глас. — И ако се окаже, че ти стоиш зад всичко това, бъди сигурен, че каквото и да можеш да правиш и да измисляш, ще те намеря и ще те хвана. Разбираш ли?
Разбирах, естествено. Разбирах напрежението, под което се намираше, яда й и нейната решителност да не позволи убийствата да продължават. Ако бях герой на роман, щях да успея да кажа нещо кратко, красноречиво и трогателно. Но понеже съм си просто аз, казах:
— Разбирам, Карин.
Кармайкъл се отдръпна.
И аз се отдалечих от Мърфи, с която не биваше да говоря, и от Линда, която не успях да защитя. Главата ме болеше, бях уморен до смърт и се чувствах отвратително.
Глава 16
Докато се отдалечавах от апартамента на Линда Рандал, мислите и чувствата, които бушуваха в главата ми, бяха далеч по-бурни от гръмотевиците и светкавиците, които сега напускаха небето над града и се втурваха към ширналото се езеро. От телефонната кабина до една бензиностанция повиках такси и останах да го чакам, подпрян на стената на зданието, ругаейки под дъжда.
Бях загубил доверието на Мърфи. Нямаше никакво значение, че го бях направил, за да защитя и нея, и себе си. Благородните намерения нищо не означават. Важен е резултатът. А резултатът от моите действия беше, че засипах с лъжи единствения човек, когото бих могъл с най-голямо основание да нарека свой приятел. И съвсем не бях сигурен, че ако открия виновника или виновниците и дори ако измисля как да ги пипнем, ако свърша цялата работа на Мърфи, случилото се между нас ще може някога да се изглади.
Докато бях погълнат от подобни тъжни мисли, покрай мен мина някакъв мъж с нахлупена на челото шапка, обърна се и заби юмрук в корема ми.
Едва си казах стига вече и той ме удари втори път и след това още веднъж. Всеки удар раздираше вътрешностите ми, блъскаше ме в коравата стена и направо ми прилоша. Дъхът ми излезе от устата със сподавена, слаба въздишка и дори да имах заклинание наум, едва ли щях да намеря сили, за да го произнеса.
Отпуснах се, когато спря да ме удря, и се свлякох на земята. Това ставаше пред ярко осветената бензиностанция, нямаше още полунощ в събота вечер и можеше да се види от всяка преминаваща кола. Сграбчи ме за косата, вдигна главата ми и с рязко движение на стържеща ножица отряза от нея голям кичур. След което ме остави.
Кръвта ми замръзна.
Косата ми. Той беше отрязал кичур от нея. Тя можеше да бъде използвана в най-различни магии, във всякакви смъртоносни заклинания и не можех да сторя нищо, за да го спра.
Човекът се обърна и започна бързо да се отдалечава, без да тича. Обзет от паника и отчаяние, аз го хванах за коляното и силно го дръпнах. Човекът извика:
— Кучи син! — и чух ясно как главата му се удари в асфалта.
Големият му юмрук с възлести пръсти стискаше косата ми. Поех дълбоко въздух и се хвърлих върху него.
Шапката на моя нападател беше паднала и аз го познах — една от мутрите на Джони Марконе, които ме бяха проследили от хотела в четвъртък, онзи, дето куцукаше след мен, след като беше изминал на бегом няколко пресечки. Очевидно имаше проблем с коляното, а аз го бях накарал да се приземи на него.
Сграбчих китката му и я стиснах с две ръце. Не съм особено силен, но съм много жилав и упорит до крайност. Стиснах китката му и започнах да разтварям дебелите пръсти. Мутрата се опита да изтръгне ръката си. Имаше яки мускули, но не достатъчно, за да преодолеят тежестта на цялото ми тяло. Натисна ме с другата си ръка, опитвайки се да ме избута, и започна да ме удря.
— Пусни ме, мамка ти — изкрещя той. — Махни се от мен.