Частите на пъзела започнаха да се наместват.
— Който и да е убил Томи Том, знае, че съм по петите му — казах аз. — Вашият съперник, който пласира Трето око. Куция се е споразумял с него да ви предаде. Снася му информация и изпълнява поръчки за него.
Куция ме погледна ужасен и разклати глава в знак на протест.
— Това лесно може да се разбере — каза Марконе със спокоен и равен глас. — Лорънс, покажи ми китката си.
— Ама, шефе, тоя лъже — повтори Куция Лорънс, но гласът му трепереше. — Опитва се да ви обърка.
— Лорънс — каза Марконе с нещо като родителски упрек към непослушно дете.
Куция Лорънс разбра, че всичко е свършено. Видях отчаяното му изражение, преди още да помръдне.
— Лъжец — изрева той.
Скочи и издърпа ръката си под масата. Преди да започне да стреля, имах достатъчно време да разбера, че пистолетът му е същият като моя, 38-и калибър.
Няколко неща се случиха едновременно. Вдигнах ръка и съсредоточих волята си върху гривната от умалени средновековни щитове на лявата ми китка, като засилих защитните енергии около себе си. Куршумите заудряха по нея и заотскачаха в искри из почти тъмния бар.
Спайк отскочи наведен настрани и в ръцете му се появи малък автомат „Узи“. Хендрикс беше още по-безмилостен и решителен, и действаше под командата на своите диви инстинкти. Едрият бодигард бутна с една ръка Марконе настрани, поставяйки мощното си тяло между шефа си и Куция Лорънс. В другата му ръка се появи малък автоматичен пистолет.
Куция Лорънс обърна глава и видя Хендрикс с пистолета. Паникьоса се и насочи собственото си оръжие към него.
Хендрикс изстреля с безмилостна точност три куршума, които проблеснаха, излитайки от дулото на пистолета. Първите два удариха Куция в гърдите и го отхвърлиха назад с няколко крачки. Третият уцели челото му точно над веждите, главата му се отметна назад и той се строполи на пода.
Очите на Куция Лорънс бяха тъмни като моите. Успях да забележа, че той обърна глава към мен, прострян на земята. Примигна веднъж, след това светлината изчезна от очите му и той издъхна.
За момент останах зашеметен. Независимо че появата ми бе ефектна, аз не желаех нещата да се развият по този начин. Нямах намерение да убивам никого. По дяволите, не исках никой да загива, нито аз, нито те. Стана ми зле. Това беше само една игра, мачо демонстрация, която аз трябваше да спечеля. Внезапно се изроди в нещо съвсем друго и единственото ми желание беше да се измъкна жив.
Останахме неподвижни още миг. След това Марконе се обади зад Хендрикс:
— Исках го жив. Трябваше първо да отговори на някои въпроси.
Хендрикс се намръщи и се отдръпна от Марконе.
— Съжалявам, шефе.
— Всичко е наред, Хендрикс. По-добре да сгрешим, но да бъдем предпазливи. — Марконе стана, оправи вратовръзката си и коленичи над трупа. Опипа гърлото му, след това китката и поклати глава. — Лорънс, Лорънс, щях да ти платя два пъти повече от тях, ако ме беше помолил. Но ти никога не си бил много умен.
След това, без повече вълнение, както през цялата вечер, Марконе запретна левия ръкав на Куция Лорънс и разгледа китката му. Намръщи се и със замислено изражение остави ръката да падне.
— Струва ми се, господин Дрезден — каза той, — че имаме общ враг. — Погледна ме право в очите. — Кой е той?
Поклатих глава.
— Не знам. Ако знаех, нямаше да съм тук. Мислех, че вероятно сте вие.
Марконе повдигна веждите си.
— Надявах се, че ме познавате по-добре, господин Дрезден.
Беше мой ред да се намръщя.
— Прав сте. Трябваше да се досетя.
Убийствата бяха много по-извратени и диви, отколкото Марконе би пожелал. Конкуренцията трябваше да се отстранява, но не беше нужно това да се превръща в зрелище. Освен това нямаше никакъв смисъл да се убиват странични хора като Линда и Дженифър Стантън. Не беше добре за бизнеса.
— Ако у него има нещо ваше, можете да си го вземете, господин Дрезден — каза Марконе. Огледа помещението и въздъхна: — По-добре побързайте. Страхувам се, че това бе последната силна вечер на „Варсити“. Жалко.
Не беше лесно, но се приближих до тялото на Куция Лорънс. Трябваше да оставя настрана жезъла и пръчката, за да мога да преровя джобовете му. Чувствах се като вампир, надвесил се над мъртво тяло, докато се опитва да намери нещо ценно за себе си.