Щеше да застане сред почернялото от скелети на дървета гробище, щеше да вдиша задушливата миризма на сажди и въглени — кръвта на изпепелените дървета. Знаеше, че болката ще прониже душата му като бръснач. И все пак беше убеден, че трябва да постъпи именно така.
Сам в малката си каюта, той почерпи енергия от безмълвното си общуване с фиданката. И още преди мантата да е кацнала на Земята, тръгна с уверена крачка към мостика, за да съобщи на командир Тамблин решението си.
19.
Базил Венцеслас
Новината за Пторо щеше да бъде обявена официално чак на следващия ден, но Базил вече беше получил докладите на зелените жреци от бойната група. Тук на Земята той трябваше да се погрижи постижението да окаже възможно най-голямо въздействие. Председателят не беше в състояние да го направи сам, а никак не искаше да се покаже слаб, особено пред своя бъдещ наследник.
През последната година той целенасочено подготвяше Елдред Каин за свой заместник и пряк наследник. Каин беше пристигнал в пирамидалния административен център на Ханзата малко преди кризата с хидрогите, но Базил никога не беше контактувал с него извън работно време. Въпреки че не проявяваше никакво желание да установява приятелски отношения със заместника си, Базил искаше да се запознае по-подробно с личния живот на Каин. Неговите подчинени нямаха право на никакви тайни от него.
Въпреки късния час, вместо да извика заместника си в своята резиденция, Базил предпочете да се срещне с Каин на негова територия. Както винаги председателят беше облечен безупречно, сякаш му предстоеше да се изправи пред общо събрание на управителния съвет на Ханзата. За Базил не съществуваше извънработно време.
Бледият му заместник го посрещна на вратата, облечен в удобна риба от гладка материя. Трийсет и осем годишният Елдер Каин беше слаб и нисък и нямаше никакво окосмяване, което подсказваше, че или педантично отстранява космите си, или страда от някакво причиняващо обезкосмяване заболяване.
Без да показва по никакъв начин, че е изненадан от посещението, Каин покани Базил да влезе.
— Добре дошъл в дома ми, господин председателю. Да съчетаем ли разговора с вечеря, която бих могъл да поръчам, или само напитки?
— Предпочитам да не употребявам алкохол по време на делови разговор.
Каин отвърна с вбесяващо любезната си усмивка:
— Винаги държа малък запас кардамоново кафе, господин председателю, в случай че решите да ме посетите.
Докато резиденцията на Базил имаше широки прозорци, които гледаха отвисоко към отнемащия дъха хоризонт, Каин предпочиташе интериор без никакви прозорци. Базил дори беше чувал клюки, че странният му заместник е вампир. Запитан за необичайни си вкус, Каин беше обяснил загадъчно:
— Вътрешните стаи разполагат с повече пространство за стени.
Щом пристъпи в покоите му, Базил си изясни причината. По стените бяха закачени произведения на изкуството, от миниатюрни скици до огромни платна: портрети на потомствени благородници, две почти идентични изображения на разпятието, сюжети от гръкоримската митология, миниатюри със средновековни сюжети. Всяка творба беше осветена с вкус с перфектно насочено меко осветление и пред нея на най-доброто за съзерцание разстояние беше поставена едноместна пейка.
— Познавате ли творчеството на Веласкес, господин председателю? Това са оригинали от седемнайсети век. Безценни.
— Никога не съм проявявал особен интерес към историята на изкуството.
Заместникът заговори с изненадващо въодушевление:
— Майстор на реализма и заблудата, Веласкес притежавал злъчно чувство за сатира и подмятал изискани, но язвителни обиди на блудкавите благородници, които ненавиждал. Те така й не се усещали.
Години наред Каин беше харчил значителна част от солидните си приходи за скици и рисунки на Веласкес, много от които бяха от Прадо в Мадрид.
— Мога да ги съзерцавам с часове. Никога не ми доскучава да се любувам на композицията, на цветовете.
Базил харесваше качествени творби, но никога не беше отделял повече от броени мигове, за да хвърли поглед на някое платно.
— Любопитно, господин Каин, но не за това съм дошъл тук тази вечер. — Той пристъпи в стаята. — След като на Пторо нещата се развиха великолепно, възнамерявам да разпоредя употребата на още един кликиски факел. А може и няколко.
Не искаше да изглежда слаб или нерешителен, но имаше нужда от подкрепа, от стабилен съюзник, а и вече беше обсъдил идеята си със Сарейн… така че не идваше при заместника си да моли. Досега беше установил, че той е по-скоро лоялен, отколкото обратното.