Но несекващите му проучвания изтощаваха дори него. Антон обичаше от време на време да се поразтъпче и се разхождаше по булевардите на курорта. Странните несиметрични сгради отразяваха светлината на окачените по куполите им блестители. Цветовете, светлините и екзотичните аромати неизменно му напомняха за „Хиляда и една нощ“. През сезона на мрака двамата с Вао’сх бяха като Шехеразада — забавляваха с историите си на централния площад онези работници, които имаха възможност да отделят част от времето си, за да ги послушат. Останалата част от куполния град беше практически пуста.
Антон си засвирука и приглади грижливо сресаната си кестенява коса, сякаш се готвеше за среща. Така и не бе успял да се научи да свири с уста, но сега се опита да подхване една стара песничка, любима на майка му. Спомни си огромната й радост, когато й подари музикална кутийка, която изпълняваше същата мелодийка — въпреки че Маргарет не беше от жените, които събират дреболии…
Спусна се в долните нива, където се помещаваха генераторите, вентилационните системи и топлофикационно-разпределителната мрежа на Марата Прайм. В помещенията в основите на куполния град отекваше оглушителен тътен. След старинната естетизирана архитектура на горните нива безпорядъкът и суматохата подействаха на Антон освежаващо. Край засводения вход на един спускащ се надолу тунел бяха разхвърляни части от съоръжения и сандъци с материали. До слуха му достигаха стържещите шумове от тежки екскавационни машини и подвиквани команди.
Главният инженер на Марата Нур’оф се беше заел с осъществяването на амбициозен проект през дългата нощ, когато нямаше да смущава спокойствието на илдирийските туристи. След отлитането на последната совалка през дневния сезон изкопчиите бяха започнали да прокопават шахти с автоматизирани съоръжения. Нур’оф нямаше нареждане от отсъстващия губернатор на Марата, но на своя глава беше решил да направи някои подобрения. Губернатор Ави’х не би имал нищо против повишаването на топлофикационната ефективност, а и по всяка вероятност въобще нямаше да забележи нищо.
Антон се вмъкна под свода и тръгна надолу по стръмния тунел. На всеки няколко метра бяха закачени преносими блестители, които светеха ослепително.
— Може ли да мина?
Пътят му беше запречен от един як илдирийски работник с огромни ръце, широки рамене и дебел като главата му врат. Представителите на работническата категория не бяха измежду най-интелигентните и схватливи илдирийци, но за сметка на това бяха старателни и търпеливи. Работникът тъкмо вдигаше един голям скален отломък, който препречваше пътя на земеизкопната машина, и макар да сумтеше от огромното усилие, лицето му беше спокойно.
Тъй като в Марата Прайм бяха останали съвсем малко илдирийци, Антон се беше постарал да се запознае с всички.
— Здрасти, Вик’к. Къде е Нур’оф?
На лицето на изкопчията грейна детинска усмивка. На Вик’к много му харесваше да слуша земните приказки. По всяка вероятност по-ниската му интелигентност беше предимство, тъй като по-разсъдъчните илдирийци не можеха да възприемат използването на въображение: в тяхната величествена Сага нямаше никакви измислици.
Изкопчията сложи тежкия камък на една грижливо подредена купчина и посочи навътре към тунела.
— Ей там. Ръководи.
Антон му благодари и продължи с бърза крачка надолу. Видя няколко съвсем гладки тунела, различни от изкопания с грубите тежки машини централен тунел. Изглеждаха някак старинни.
Инженерите се бяха събрали в дъното на шахтата. Топлият влажен въздух миришеше на скална прах и кал. Нур’оф стоеше пред окачена на стената огромна карта, върху която беше разчертана цялата мрежа тунели под Марата Прайм.
Главният инженер погледна приближаващия се Антон и каза:
— А, човешкият паметител! Трябва да разкажеш на своя народ историята за това, което открихме тук — този странен лабиринт от старинни тунели. Никой не подозирайте за съществуването им.
Нур’оф имаше раздалечени очи и голяма глава, макар и не чак толкова, колкото главите на чистокръвните представители на категорията на илдирийските учени. Мелез между родители от категориите на учени и техници, всеки илдирийски инженер беше изключително способен по отношение на светкавичните изчисления наум и можеше да запомня огромни обеми практически сведения като компонентите на различни сплави, температури на топене и сили на опън.
Антон посочи картата и попита:
— Откъде се взеха всички тези тунели?
— Не е важно. Но ще ни свържат директно с термалните реки. Можем да ги използваме! Сега можем да инсталираме тръбопроводи във вече съществуващите тунели чак до врящите водни пластове. Марата Прайм ще разполага с цялата енергия и топлина, на които бихме могли да се надяваме.