Озова се в сфера-аквариум, пълна с вода и риби, дребни морски животинки и растения, изпълнени с енергията на венталите. Изпита топлина и удобство. Усещането беше изумително.
„Сега ти и ние можем да управляваме този кораб“.
Чувството на благоговение отстъпи място на нетърпение и решимост. Най-после можеше да започне великото си пътешествие и знаеше точно къде да отиде. Щеше да намери Ческа поне за да й разкаже, какво се е случило с него и да помоли скитниците за тяхната подкрепа в новата му грандиозна мисия.
Без да разбере как, Джес поведе огромния воден кораб. Гигантската сфера се издигна в облаците и се понесе плавно и безшумно над безименната планета.
Джес се връщаше на Рандеву, в родината си.
27.
Ческа Перони
Щом новината за нападението на ЗВС срещу кораба на Рейвън Камаров се разчуеше, скитниците моментално щяха да грабнат оръжията и да я залеят с предложения за наказателни акции, както беше постъпил Джес, бомбардирайки Голген с порой от комети. Преди обаче това да се случи, Ческа реши да се срещне с някои от по-важните лидери на кланове и събра онези, които в момента се намираха на Рандеву.
Както обикновено, всички поддържащи тесни връзки скитнически фамилии щяха да започнат да дърпат чергата към себе си. Да успееш да накараш клановете да вземат общо решение, обичаше да повтаря говорителката Окая, е почти толкова трудно, колкото да изградиш аванпост на най-негостоприемната планета.
Ческа щеше да каже, каквото имаше да казва, и щеше да изслуша съветите им, но се опасяваше, че ще предпочетат да яхнат корабите. А как би могла да ги разубеди? В края на краищата ЗВС нападаха натоварени с екти кораби на скитници, все едно те бяха престъпници.
Но пък ответните мерки срещу възмездието на клановете щяха да продължат години.
Седмина от водачите се събраха в една от просторните зали, издълбана в скалите на централния астероид на Рандеву. Ческа седеше и ги гледаше. Знаеше, че те изобщо не подозират причината за спешното свикване на заседанието.
— Боя се, че отново ще трябва да чуете неприятни новини.
Старият Алфред Хосаки подпря кокалестата си брадичка върху дланите си и изпъшка.
— Просто ще престана да идвам на тези срещи.
Останалите се позасмяха и зачакаха да чуят онова, което имаше да им казва говорителката.
В коридора пред залата се чу силно стържене и след малко Нико Чан Тайлар и още трима яки скитници внесоха няколко деформирани метални отломки — плочи от облицовка на корпус на космически кораб и кожуха на един двигател. Черните белези и разтопените усукани метални парчета подсказваха какво се е случило с разрушения кораб. Четиримата стовариха парчетата в дъното на залата.
— Това е останало от кораба на Рейвън Камаров — каза Ческа.
Скитническите вождове се опулиха.
Всички бяха познавали брадатия симпатичен капитан, който доставяше екти в различни скитнически складове. Ческа обясни как Нико е намерил останките по трасето на курса на Камаров. Нико се ухили, сякаш очакваше да бъде награден за находката си, но тя добави:
— Ще разговарям с теб по-късно.
И го отпрати заедно с помощниците му, за да продължи заседанието. Баща му Крим, който присъстваше на заседанието, пребледня от изненада и гняв.
Ческа продължи:
— Всички аналитични процедури доказаха неопровержимо, че са го направили ЗВС. Ударен е с язери. Голямата гъска е толкова отчаяна, че си позволява открити актове на убийство и пиратство срещу скитниците.
След което остави лидерите да осъзнаят току-що наученото и произтичащите от него последици.
— Мръсници! — изкрещя шкембестият Роберто Кларин, управител на Ураганово депо, последното местоназначение на Камаров.
— Може да е случайност — обади се Ана Пастернак. — Не можем да сме сигурни дали това е официалната политика на Голямата гъска.
— Искаш да им се размине ли? Не можем да им го простим! — възрази Крим Тайлар.
— Ханзата е отговорна за действията на своите военни. — Възпълното лице на Кларин беше станало направо мораво. — Те знаят какво се е случило с кораба на Рейвън, но никой не се е погрижил да си го признае.
— Смятате ли, че са пленили Рейвън? — попита Алфред Хосаки. — Смятате ли, че са го изпратили на някоя от сатанинските си планети за каторжници?
— И защо да го правят? — възкликна винаги предпазливият Фред Мейлор.
— За да го разпитат и да се докопат до информация за нас. Мамка му, той ми е приятел!
— Той е мъртъв!
Ческа ги остави известно време да се накряскат, а после въдвори ред, повишавайки глас: