— Господарю, току-що получих от Добро информацията, която поискахте.
— Така ли? Кажи ми за Нира. Ако сий направил нещо…
Губернаторът сведе поглед.
— Съжалявам, но се налага да ви информирам, че човешката зелена жрица е убита при нещастен случай. Било е злополука и със сигурност не е по моя заповед.
Джора’х залитна напред в какавидения трон и сграбчи дръжките с две ръце, сякаш искаше да ги строши.
— Какво?! — Връхлетелият го гняв и внезапната печал го разтърсиха, пометоха възкръсналата му надежда. — Убил си я!
— Не, господарю. Ужасяващ нещастен случай. По време на свързаното със смъртта на нашия баща объркване много илдирийци се уплашиха, понеже бяха откъснати от тизма. Зелената жрица се опитала да избяга и някои от стражите на Добро… се престарали.
Нира я нямаше!
— Защо не го усетих? Защо не го разбрах?
Удру’х го гледаше съвсем спокойно.
— Всички бяхме изолирани, докато не се възкачихте като маг-император, господарю. Нямах никаква власт над воините си.
Джора’х знаеше, че брат му казва истината. Преди време баща му го беше излъгал за смъртта на Нира, но сега историята не можеше да бъде изфабрикувана. Нито един губернатор не би могъл да скрие истината от своя маг-император. Усети в сърцето си смазваща празнина, като нова черна дупка.
Удру’х опечалено сведе глава.
— Моля за извинение за скръбта, която ви причинявам с това. Знам, че зелената жрица беше майка на вашата дъщеря Осира’х и на още няколко деца от смесено потекло.
— Твоите начинания на Добро вече ми донесоха достатъчно мъка. — Джора’х отново взе твърдо решение да намери начин да прекрати програмата и заедно с това да избави Империята от хидрогите. — Кога ще получиш удовлетворение, че си направил достатъчно?
— Ще получа удовлетворение, когато постигна успех за доброто на Империята, господарю. Всяко мое усилие е насочено към осигуряването на възможност за превъзмогването на зверствата на хидрогите. По всяка вероятност вашата дъщеря от зелената жрица е решението на въпроса. — Говореше невъзмутимо. — Дори да не ми вярвате, дори ако поради някаква причина сте убеден, че съм убил човешката жена от ненавист, имайте предвид, че не бих прахосал умишлено такъв изключителен шанс. Наистина беше нещастен случай.
Джора’х посегна към духовните връзки, които го свързваха с всеки негов поданик и особено силно с неговите братя и синове с благородно потекло. Губернаторът на Добро имаше стабилно присъствие в тизма и Джора’х не долови откровена измама. Удру’х не трепна и дори не мигна, докато Джора’х продължаваше играта на изчакване.
Мъката го задушаваше. Беше маг-император от съвсем скоро, беше решил след броени дни да отлети до Добро и да спаси любимата си Нира, но вече беше твърде късно. Да, този път със сигурност бе мъртва. И той отново не бе успял да поправи злината, беше се провалил.
Магът-император потрепери и се наведе напред. Гласът му прозвуча сухо и рязко.
— Настоявам във възможно най-кратък срок да се оттеглиш от властта на Добро, Удру’х. Даро’х е кандидат-губернатор и ще го обучиш на всичко необходимо.
— Така е и според традицията, господарю. Ще постъпя, както разпореждате.
Джора’х се замисли за своя син — интелигентен и общителен младеж. Нямаше желание да изпрати Даро’х в такова сурово и мрачно място, но илдирийската традиция имаше силата на закон. Поради мястото си в реда на ражданията, а не на способностите, с които беше надарен, вторият син беше предопределен да стане кандидат-губернатор на Добро. Джора’х възнамеряваше да следи отблизо експерименталните дейности там, докато не вземе решение как да сложи точка на всичко това.
Ако въобще можеше да сложи точка.
— Въпреки че Нира е мъртва, Удру’х, все пак имам намерение да отида на Добро, за да се запозная с разплодителната програма и да разбера как се отнасяш към човешките затворници. Ще направя всичко, което е във властта ми, за да поправя злините, извършвани спрямо тях от поколения.
Но сега нямаше причини да бърза. Нира я нямаше.
Ами ако баща му беше прав? Ако освобождаването на човешките затворници се окажеше пагубно за империята? Хидрогите продължаваха нападенията си. Трябваше да се нанесе удар срещу нов съюз…
Птичките в небесната сфера над главата му чуруликаха. Той вдигна очи към пищната зеленина и се замисли за прекрасната Нира и дейността й като зелена жрица, за красивите гори на Терок, за разумните дървета.
— Освен това искам да се срещна с дъщеря си.
И забеляза искрената гордост и уважение на лицето на брат си.