У всеки илдириец самотата и отдалечеността предизвикваха не по-слаб инстинктивен ужас от тъмнината, но Удру’х трябваше да издържи. Дискретността беше по-важна от собственото му удобство. Беше достатъчно силен. Осмели се да не вземе със себе си никого, дори най-доверения си медицински служител.
Никой друг не знаеше, че Нира е жива.
Удру’х беше тренирал упорито духовната си устойчивост и бе упражнявал връзката си с огромната мрежа на тизма. Щеше да понесе това необходимо мъчение поне за известно време.
Усили до максимум двигателя и се понесе на юг над екватора на Добро към ненаселения долен континент. Щом забеляза огромната водна шир на едно плитко езеро, разбра, че е близо до целта. Бяха изминали доста часове, часове на самота, но той държеше здраво контролните уреди и продължаваше полета.
Не беше чак толкова зле. Все още. Беше силен, да, достатъчно силен… със сигурност по-силен от Джора’х.
Слез внезапната смърт на бившия маг-император, докато тизмът се беше разкъсал и всички илдирийци бяха разпилени, объркани, несвързани, губернаторът на Добро се беше възползвал от своя шанс. Отдавна беше чакал този момент.
Когато разбра, че Нира е жива, тогавашният престолонаследник Джора’х започна глупашки да настоява дейността на Добро да бъде изоставена, да се зачеркне натрупаното от извършвани векове наред експерименти, да се обрече на риск бъдещето на Илдирийската империя. И всичко това заради любовта му към една жена. При това дори не илдирийка, а човек, чиито телепатични способности и общуване с разумната световна гора предлагаха безгранични възможности.
Години наред Удру’х внимателно беше изслушвал своите най-добри свещеници-философи и духовни наставници, докато обучаваха Осира’х и нейните братя и сестри. Усмихваше се и наблюдаваше ненатрапчиво, но през цялото време упражняваше уменията си, изучаваше духовните техники, усилваше способностите си. Като запазваше безизразно самообладание върху лицето си, губернаторът на Добро се беше научил да изчиства съзнанието си, да прикрива зад невидими прегради мислите си и да спотаява тайните си и от най-близките си познати.
В началото беше игра, след това предизвикателство, а най-накрая усъвършенствано умение, което близките му никога не биха заподозрели, тъй като никога не биха могли да си представят, че някой би могъл да прибягва до подобни неща. Удру’х винаги се беше опасявал, че брат му може да предприеме неразумни действия. А тъй като никога не би могъл да се противопостави на законния маг-император или да не се подчини на нарежданията на Джора’х, трябваше да е готов за всякакви възможности.
След като се научи как да блокира известни мисли от тизма, се зае с медитация и съзерцание, за да открие начини да отклонява духовните нишки на брат си. Така че ако Джора’х не се съсредоточеше изключително напрегнато, никога нямаше да разбере, че губернаторът на Добро го лъже.
През мрачните дни преди възкачването на Джора’х на престола Удру’х се възползва от хаоса, за да отвлече Нира от разплодителния лагер. В изпълнение на оставените от него инструкции стражите бяха пребили зелената жрица до безсъзнание — всъщност много по-зверски, отколкото му се беше искало и почти я бяха убили. Но все пак я бяха оставили жива и я тъпчеха с наркотици, за да е в постоянен унес. А още преди възстановяването на тизма Удру’х устрои кътче, в което да я държи на скрито.
Губернаторът знаеше колко е силно увлечението на Джора’х към тази жена и си даваше сметка, че може да я използва като разменна монета, ако плановете му се провалят.
Удру’х не се доверяваше на никого — абсолютно на никого — и запази всичко в абсолютна тайна. Не можеше да я остави някъде, където за нея да се грижи и да я храни обслужващ персонал. Не, Нира трябваше да се справя абсолютно сама. Сам беше открил съвършена клетка — едновременно просторна и от която не можеше да се измъкне, — където една зелена жрица можеше да оцелее, без никой да узнае за съществуването й.
В дните на кризата преди възкачването на мага-император Удру’х се беше върнал светкавично от Илдира на Добро, за да отнесе лично упоената с наркотици жена от мястото, където я държаха стражите, в южното полукълбо — далеч от разплодителните лагери и в съвсем различна климатична зона. Беше открил един малък, но богат на растителност остров насред огромно езеро. Остави я там и се върна в Илдира, за да присъства на церемониите по възкачването и погребението. В суматохата Джора’х дори не беше забелязал краткото му отсъствие.