И сега, няколко седмици по-късно, Удру’х отново пристигаше на острова, за да се увери, че Нира е оцеляла. Докато кръжеше, преди да кацне, забеляза къде си е направила подслон от сухи дървета. Смарагдовата й кожа можеше да фотосинтезира светлината за прехрана. За един илдириец подобно уединение би било най-ужасяващо наказание. Но Нира беше силна. Беше се уверил в това от понесените от нея изпитания в разплодителния лагер.
Приземи кораба върху обрасло с по-рядка растителност място, изскочи навън и вдъхна влажния въздух, съвсем различен от този над покритите със суха трева хълмове на север. Присви очи и се огледа, за да я открие. Дали не беше полудяла и нямаше да се хвърли върху него с камък в ръка?
Но тя пристъпи напред, изправена в цял ръст и покрита само с парче плат около бедрата. В очите й прочете не страх, а примесен с презрение и примирение гняв.
— Виждам, че си се възстановила от контузиите — каза той. — Изглеждаш здрава и силна дори в това абсолютно уединение.
— Не съм сама. Имам дърветата. — Изглежда, черпеше сили от странната възлеста растителност с широки, подобни на ветрила листа. — Всяко друго място е по-добро от твоите разплодителни лагери.
— Повечето потомци на „Бъртън“ не биха се съгласили с теб.
Той се огледа. Усещаше нарастваща тревога на самотния остров насред ширналото се под пустото небе езеро. Човешкото присъствие не го успокояваше, защото Нира не беше свързана с тизма.
Нира се приближи с такова самообладание и решителност, че Удру’х отстъпи половин крачка назад. Тя знаеше, че не понася самотата, по дяволите!
— Въоръжен съм! — каза той.
Тя се усмихна и той се наруга за това, че беше издал уплахата си.
— Може да си мислиш, че си ме изпратил в ужасно заточение, но за мен това е кътче от рая с изобилието си от вода, дървета и слънце. Открих плодове и корени, които могат да се ядат. — Тя повдигна смарагдовите си ръце. — За мен това не е ужасен затвор, както може би ти се струва. Мога да живея тук години.
И двамата знаеха, че няма къде да избяга. Спокойната повърхност на езерото стигаше чак до безкрайно далечния хоризонт без нито едно парченце суша. Дори да успееше да го прекоси до най-близкия бряг, къде би могла да отиде от там? Това място беше най-доброто за нея, а и Удру’х винаги можеше да я намери тук. Един ден може би щеше да се наложи да я отведе обратно в цивилизацията…
— Знам какво правиш — продължи Нира. — Целият ти живот е една огромна лъжа. Всичко на Добро е лъжа и си ме скрил тук, както криеш всички потомци на „Бъртън“.
— Може би.
Губернаторът направи още няколко крачки към кораба си; изпитваше нарастваща тревога. Нямаше търпение да се върне в разплодителната колония, където щеше да е заобиколен от успокоителното присъствие на други илдирийци.
— Но беше наложително да те доведа тук. Човеците лесно могат да бъдат измамени. Но брат ми Джора’х не е чак толкова… наивен.
— Да, не е — отвърна тя с усмивка. — Той ще ме намери.
31.
Базил Венцеслас
Базил оглеждаше зад заключените врати всеки един от най-близките си съветници, съвсем сигурен, че ще му предложат откровените си мнения и задълбочени анализи. Вратите бяха заключени. Както винаги. Само така се вършеше работа. Само така се постигаше прогрес. И само така се чертаеше бъдещето на човешката цивилизация.
Скритите подробности на управлението на Ханзата не биваше да са известни на гражданите.
Без да докосне кардамоновото си кафе, Базил пое ръководството на закритото заседание.
— Като първа точка, адмирал Стромо, представете подробен доклад на резервите от екти в Спиралния ръкав. Във връзка с новата колонизаторска инициатива ми е необходимо да знам кои от запасите са разположени непосредствено до кликиските планети. Те ще са нашите главни центрове.
Докладът, в който бяха посочени пунктовете за разпространение и депата на ЗВС, вече беше подготвен. След безцеремонното справяне с непокорните укриватели на Ирека много периферни колонии се бяха подчинили и бяха предали незаконно укриваните си резерви. Базил изпитваше спокойна увереност, че перспективите са сравнително благоприятни.
След като данните се появиха на екрана, Базил се обърна към заместника си.
— Господин Каин, дайте ми обосновано предположение с какво количество космическо гориво можем да се снабдим през следващите шест месеца, произвеждано регулярно от скитниците, а така също и очакваното собствено производство на ханзейския облачен комбайн на Кронха 3. Очакваме първата доставка съвсем скоро, нали?
— До утре или най-късно вдругиден, сър.