Базил продължи да оглежда чертежа; поклащаше глава. Накрая каза:
— Вече изпратихме на Голген един разузнавателен флот, който беше управляван от бойни компита и изчезна безследно. Загубихме пет манти и един дреднаут.
— Те извършваха разузнаване на хидрогите, господин председателю — отвърна Стромо, сякаш се оправдаваше. — Нищо чудно да са били унищожени. Но ако погледнем на нещата от обратната страна, тоест че тези кораби ще бъдат разрушавани, при всеки сблъсък ще унищожаваме по едно шибано бойно кълбо.
— И обричате човешките екипи да действат като камикадзета? Какво ще ги накара да останат на борда на разбивачите и да ги насочват право срещу някое бойно кълбо?
Ланиан и Стромо се спогледаха, сякаш отговорът беше очевиден.
— Сигурен съм, че ще намерим достатъчно доброволци, господин председателю…
— Но не е задължително — намеси се Каин със спокоен и вразумяващ тон. — Можем да модифицираме модела така, че от мостика в последния момент да се изстрелва спасителна капсула. Това поне ще им даде шанс.
— Щом желаете — отвърна навъсено Ланиан.
— Добре. Одобрявам. Пренасочете мощностите на корабостроителниците и започнете производството. Хората очакват от нас да унищожаваме хидроги. Може да ни струва скъпо, но сме длъжни да отвърнем на удара.
— Първата серия кораби може да бъде завършена за половин година, господин председателю — уточни Стромо.
Генерал Ланиан добави:
— Този разрушителен флот ще ни позволи да подбираме мишени и да унищожаваме големи групи хидроги по собствено усмотрение. Планета по планета.
— Отлично начало — потвърди председателят.
Върху монитора на Каин замига сигнал за спешно съобщение. Озадаченият заместник се приведе напред. Базил остави чашата си с кафе и зачака безмълвно. Каин вдигна очи и Базил с известно облекчение установи, че изразът му е по-скоро объркан, отколкото ужасен.
— Сведенията са се трупали няколко дни, господин председателю. Един от помощниците ми е забелязал сходството между тях и е проверил и други съобщения. Резултатът е очевиден, макар да не разбирам смисъла му.
Базил го изгледа с нетърпение. Всички зачакаха напрегнато.
— Става дума за скитническите доставки на екти. Нито една от заплануваните по разписание пратки не е пристигнала. Нито една! Клановете са ни отрязали навсякъде… без никакво обяснение.
Тъй като за председателя на Теранския ханзейски съюз нормалните часове не означаваха нищо, Сарейн дойде в частните му покои на разсъмване. Тя беше сред малцината, пускани от охранителната система. Отдавнашната им връзка се беше оказала изненадващо спокойна и Базил не се замисляше много-много върху нея — възприемаше я като даденост. Би било проява на слабост да разчита прекалено много на Сарейн, но присъствието й му доставяше удоволствие.
Беше спал четири часа — повече от обикновено — и младата терокка очевидно беше решила да му достави удоволствие със събуждането. От известно време, след като бе загубила двамата си братя при нападенията на хидрогите, Сарейн изпитваше все по-силна нужда от компанията му, но вместо да й позволи по-голяма близост, Базил започна да се държи по-сдържано. Засега обаче явната й зависимост от него все още не му беше досадна. Засега.
Сарейн беше използвала паролата, която й беше дал преди доста години и с която не си позволяваше да прекалява. Беше облечена в тънка прозрачна дреха и се бе наметнала с шал, за да изтъкне посланическия си статус. Прилепналата дреха подчертаваше красивото й тяло. Застанала на вратата, тя се усмихваше сред златистата светлина, която се спускаше от прозрачния покрив на мансардата му.
— Добро утро, господин председателю.
Той се надигна в леглото и отвърна на усмивката й, а Сарейн почна да съблича съблазнително дрехите си. След толкова време би трябвало да му е омръзнало или поне да е свикнал с прелестите й, но той все още продължаваше да изпитва определена наслада от гледката.
След нападението на Терок двете с Естара очакваха с нетърпение всяко съобщение от своя свят и преглеждаха с настървение всички доклади, доставяни от разузнавателните кораби на ЗВС. Сарейн беше помолила като лична услуга Базил да изпрати по-значителна помощ на Терок, но той предпочете да не го прави, тъй като в миналото самите терокци с лека ръка бяха пренебрегвали всички негови настоявания за помощ. Нямаше желание нито да изгаря мостове, нито да демонстрира излишно състрадание.