Напоследък Сарейн беше позагубила част от привлекателността си, а и ставаше все по-ненаситна и настойчива, от което в съзнанието му прозвънваха предупредителни камбанки. Тя си даваше сметка, че като официален посланик би трябвало да се върне в родината си, поне за да посети разрушенията, но очевидно предпочиташе да остане на Земята. Базил й предоставяше всички възможни политически извинения, от които се нуждаеше, за да не напуска Дворцовия квартал, тъй като искаше да я държи под око. Напоследък предаността беше прекалено рядко срещана стока.
Сарейн застана гола под лъчите на изгряващото слънце и Базил не скри искреното си възхищение. Съвършени бяха не само гърдите, бедрата и кожата й с цвят на кафе, но и способностите й като политик и желанието да преследва сходни с неговите цели. Двамата наистина се допълваха.
— Е, Базил, искаш ли ме?
— Отговорът е очевиден, ако погледнеш, където трябва.
Тя избухна в смях, скочи в леглото, блъсна го назад и се покатери отгоре му. Дръпна завивките встрани, за да не им пречат. Базил погали гърдите й малко замислено, след това я обгърна през кръста, за да намести ханша й. Тя не се нуждаеше от помощ, за да го насочи в себе си.
Въпреки неизтощимата амбиция и сексуалната ненаситност на Сарейн, Базил не беше очаквал връзката им да продължи толкова дълго. В последно време тя като че ли изпитваше някакви подозрения към него, независимо от ненаситността си… нещо почти като уплаха. Запита се дали се досеща за опита му за покушение срещу сестра й Естара и краля. Ако узнаеше какво точно беше направил, вероятно щеше да му се наложи да предприеме доста сериозни мерки.
Сарейн като че ли се стараеше да го разсее от мислите му, да съсредоточи вниманието му върху себе си — тръскаше се все по-бързо отгоре му, с вирната брадичка и съсредоточено притворени очи. Започна да се задъхва учестено и шумно.
„За какво ли не иска да мисля?“
Не можеше дай позволи такъв тотален контрол над него, когато имаше да решава толкова много проблеми, така че наруши ритъма и попита:
— Успя ли най-после да постигнеш нещо със зелените жреци? Видях те да разговаряш с Натон.
Тя спря да се клати, смутена, че той повдига делови въпроси в такъв интимен момент. После го нагласи по-дълбоко в себе си, сякаш за да се увери, че ще остане там.
— Да, Базил. Вече четири пъти. Но просто не мога да направя нищо. Взели са категорично решение, включително вуйчо ми Ярод.
Въпреки че го очакваше, Базил беше разочарован. Запита се дали не е загубила уменията си… и дали всъщност притежава качествата, които й приписваше. Дали не го бяха подвели амбициозността и красотата й? Щеше направо да се отврати от себе си, ако случаят действително се окажеше такъв. Един председател на Ханзата не би могъл да си позволи такова нещо.
— И колко от деветнайсетте доброволци жреци са ни напуснали?
Сарейн отново започна лекичко да се плъзга, да се търка и да се върти, сякаш за да отклони вниманието му от лошите новини. Като че ли подобни разговори за нея бяха всекидневие.
— Досега седмина. Петима са вече на Терок, а двама в момента пътуват.
Базил се отпусна върху възглавницата, притвори очи и въздъхна тревожно. Сарейн се надвеси над него и приведе лице към неговото. Погали с пръсти страните му и се притисна към слабините му, надяваше се тръпката от удоволствието да отклони мислите му.
— Наистина се опитах, Базил. Чрез Натон се свързах лично с всеки от тях. Жреците разбират, че седем души не могат да помогнат кой знае колко на световната гора, докато приносът им за ЗВС би бил значителен, но сърцата им са разкъсани и дърветата ги призовават.
— Типично.
Базил лежеше отпуснато, без да реагира на страстните движения на Сарейн. Съмняваше се, че някой друг е в състояние да окаже по-силно въздействие върху зелените жреци. Но в последна сметка това беше поредният провал, поредното разочарование.
— Аз ли съм единственият човек в Спиралния ръкав, който схваща мащабите на проблема? Работя денонощно, за да намеря изход от кризата. Разчитам на зелените жреци, които доброволно — доброволно! — осигуряваха съдбоносно важната комуникация между пръснатите ни навсякъде кораби. Десетки призовани на задължителна военна служба разузнавателни пилоти дезертират, когато им скимне. Скитниците най-внезапно престанаха да доставят екти. Всички ме изоставят.
Сарейн го целуна с такава страст, че го върна в настоящия момент.
— Аз никога няма да те изоставя, Базил.
— Е, тепърва ще видим.
И изведнъж я сграбчи и я привлече към себе си с изненадваща сила. Тя се задъха и той се отдаде на забравата почти изцяло — все пак остави една мъничка частица от себе си отчуждена… и в безопасност.